Капка по капка…

“Гърнето се пълни капка по капка” – Буда

На някои тази препоръка не им допада. Някои искат да не чакат “толкова дълго”.

Не може ли нещата да се случват по-бързо? Защо да губим време? Не е ли по-добре да търсим кратки пътища и да постигаме целите си по-бързо?

Кой знае?

Никой от нас не е сам

Животът ме дари с привилегията да опозная дълбоко един достоен мъж. Роден е преди 77 години. Отгледан е от майка си и баба си. Така и не успява да се запознае с баща си. Израства на улицата.

Започва да работи от малък и не спира до края. Няма възможност да посещава колеж или университет. Животът му е суров.

Той се изправя гордо и приема предизвикателството.

Начало-край-начало

След години упорити тренировки ученикът коленичил пред сенсея в края на изпита за черен колан. Нямал търпение да получи наградата си. Но сенсеят казал следното:

Преди да ти връча черния колан, трябва да отговориш на един последен въпрос. Какво е истинското му значение?

Ученикът помисли и отговорил:

Най-ценното, което можем да дадем

Днес синът имаше тренировка по плуване. Предостави ми се възможност аз да го заведа и да разменим роли със съпругата ми. Преди години мечтаех да порасне и да го запишем на плуване. Мечтата ми се сбъдна.

Все още помня първите му тренировки. Треньорът му, Иван Ушев, влагаше неимоверни усилия, за да научи малката рибка да плува.