Щедростта, чрез която привикваме да даваме, прави ли ни по-щастливи?

Отговорът е „Да”. Няколко изследвания в областта на позитивната психология убедително показват, че щедрите хора са по-щастливи.

В едно необичайно проучване, продължило пет години, взели участие само пет доброволки – всяка от тях страдала от множествена склероза. Задачата им била да оказват помощ на шестдесет и седем пациенти болни от множествена склероза.

В хода на изследването те били обучени на техники за активно и състрадателно изслушване и инструктирани да се обаждат на всеки пациент веднъж в месеца за петнадесет минутен разговор.

Резултатите от изследването показали, че доброволките:

– Постигнали значително намаляване на депресивните чувства.

– Увеличило се чувството им за удовлетворение и себезначимост.

– Станали по-ангажирани с повече социални дейности.

– Докладвали, че се чувстват по-отворени и толерантни към другите.

– Увереността им в способността им да се справят с възходите и паденията в живота и да контролират собствената си болест също се увеличила.

Когато били интервюирани, петте жени описали, че са преминали през драматични промени в живота си в резултат на преживяванията им като доброволки.

Очевидно, ролята им на помощници преместила фокуса на вниманието от самите тях и техните проблеми и го насочила към другите хора. Видно е, че смяната на фокуса чрез грижа за другите, води до неподозирани вътрешни трансформации.

Още по-неочакваното било следното:

Доброволките докладвали, че нарастването на тяхното общо удовлетворение от живота било седем пъти по-голямо, отколкото това при пациентите им.

Това малко изследване, проведено само с пет жени, добре демонстрира ползите от помагането, подкрепящото поведение и даването от себе си на другите. Добрите дела щедро се отплащат, като променят живота ни и самите нас към по-добро, дори когато сме в незавидно положение.

Да правиш добро, давайки от себе си на другите, е един от преките пътища към щастието.

Друго известно изследване на тази тема е на психолога Соня Любомирски. Тя и екипът й изследвали хора, които имали за задача в течение на определено време да правят добри дела, насочени към другите. В края на изследването участниците също докладвали за нарастване на чувството за щастие.

Да дадеш от себе си, означава да допринесеш за щастието на другите. Една от любимите ми максими е:

„Щастието не се преследва. То следва.“

В резултат на даването можем да очакваме следното: самите ние да живеем по-щастливо!

Какво можем да дадем?

Най-общо казано, всеки от нас има възможност да дава материални и нематерилани неща.

Но преди да дадем каквото и да е било на когото и да е било, трябва да дадем от своето време.

Можем да решим да съберем стари дрехи, които няма да носим, и да ги дарим на дом за деца лишени от майчини грижи. За да сторим това, от нас се изисква да отделим от безценното си време.

Можем да решим да поговорим с приятел, който преживява труден момент, и да му окажем социална подкрепа. За да сторим това, от нас се изисква да отделим от безценното си време.

Факт е, че живеем забързано и твърде динамично. От друга страна, времето е ресурс, който не се търгува на пазара. Затова е важна нагласата. 

Ако сме убедени, че да даваме от себе си е човешко; че така допринасяме за щастието на другите и за своето собствено; че давайки, правим света по-добро място… то ние винаги ще намерим време.

Но не давайте заради самото даване. Когато давате, правете го от сърце и се пазете от чувството за загуба. Давайте според собствените си възможности и винаги използвайте здравия си разум.

„Щедрите хора са по-щастливи от онези, които по личностни причини не могат или се въздържат да са такива.“ – д-р Розлин Блум