Вдъхнови се

Защо правиш всичко това? Един по-различен отговор

защо правиш всичко това

Обичам да чета книги и да откривам истински истории за истински хора. Историята на Дейвид прочетох в книгата на Сет Годин „Линчпин”.

В тази статия искам да я споделя с вас и се надявам и вие да си зададете въпроса „Защо правиш всичко това?“.

Историята

„Дейвид работи в клона на Dead & Deluca в центъра на града от шест години. Тази малка верига елитни кафенета в Ню Йорк е с много голямо текучество, затова шест години са си цяло постижение.

Запознах се с него, докато пиех кафе с приятели там. Първото нещо, което забелязах, беше, че той отиде при една опашка от туристи и дружелюбно каза:

– Привет! Имаме още една тоалетна на горния етаж. Няма нужда да чакате.

После се оттегли с усмивка и започна да бърше и подрежда енергично масите, които и така си изглеждаха достатъчно чисти и подредени. Ако това беше слугинска работа, никой не беше казал на Дейвид.

В продължение на час го гледах как поздравява хора, помага без да го помолят, предлага да пази масата или да донесе нещо на някого в кафенето.

Попитах го защо прави всичко това. Той се усмихна, спря за секунда и ми каза:

– Заради благодарността.

Как ме докосна тази истинска история?

Милиони хора работя безрадостно. Единственият ден, в който са в по-добро настроение е денят на заплатата. Да, чудесен ден. Но останалите… Какво да кажем за останалите дни?

Ще цитирам Сет Годин, който е бил впечатлен от Дейвид:

„Почти всеки друг би погледнал на тази работа като на черна тегоба, като глуха улица, като на възможно най-затъпяващия начин да прекараш шест години от живота си.

Дейвид я виждаше като възможност да дава дарове. Той имаше нужда да влага емоционалния си труд и компенсацията му за това беше благодарността на неговите клиенти. Неговото изкуство се състоеше в ангажираността с всеки посетител, в шанса да промени неговото отношение или да разведри деня му.

Не всеки може да прави това, а мнозина, които го могат, решават да не го правят. Дейвид отказваше да чака инструкции. Той командваше парада – със своето изкуство.

Светът иска (и се нуждае) да вложите своята гениална същност в работа си.”

Нагласата на Дейвид е ункална. Тя е обогатяваща и носи удовлетворение. Благодарение на нея можем да създаваме и да даряваме щастие тук и сега.

Парите нямат нищо общо. Те не могат да отговорят изчерпателно на въпроса „Защо правиш всичко това?“.

За мен отговорът на този въпрос се крие в решението дали да влагаме емоционален труд и да даряваме своите дарове, чрез които командваме парада и разпространяваме изкуството си – изкуството да живеем пълноценно навсякъде и по всяко време.

Сет Годин говори за света на работата. Нагласата да даваш без да чакаш инструкции е приложима във всяка една сфера от живота ни.

Апел:

– Пробвайте един ден абсолютно целенасочено да живеете и действате с нагласа на Дейвид.

В края на деня помислете какво се е променило – във вас, в отношенията на хората към вас, в собственото ви отношение към другите, как се чувствате, харесва ли ви.

За ден забравете за парите. Нека всичко материално да отстъпи на заден план.

Опитайте всяко взаимодействие и действие да е емоционално вложение, да дарявате своите дарове, да застанете на чело на парада и да покажете своето изкуство.

Вечерта преди за заспите можете да направите съзнателен избор дали искате да продължите да практикувате тази нагласа и да й позволите да промени живота ви в позитивна насока.

И ако някой ви попита „Защо правиш всичко това?“, вие ще можете да му отговорите на базата на вашия уникален и реален опит.

Опитайте!

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

6 коментара

Публикувай своя коментар

  • А мен ме изненадва мотивацията на Дейвид – за благодарност. А ако не я получи? Много хора изпадат в депресия или се отказват точно защото животът им не протича според очакванията. Аз върша нещата за удовлетворение. Удовлетворението, което ще получа за себе си когато направя добро, когато помогна, когато вдъхновя и което няма нищо общо с благодарността, която евентуално ще получа. Действие без очакване.

    • Мисля, че под благодарност не се разбира директно изразяване на такава. За мен благодарността е първо вътрешно чувство, тоест усещаме я най-вече заради възможността да сме полезни на другите. Някои наистина разглеждат това като привилегия и тази нагласа ги дарява с чувство за благодарност. И тя определено ни носи и удовлетворение.
      От друга страна аз мога да съм удовлетворен след здрава тренировка в залата, което няма нищо общо с другите. Само пример.
      И съм напълно съгласен, че ако го правим, за да получим каквото и да е било, определено ще останем разочаровани. Благодаря за коментара 🙂

      • И аз по-късно си мислих за благодарността като такава, необвързана с отговор. Тогава носи удовлетворение. Статията е чудесна!Благодаря!

  • Парите са без значение, когато правиш това което обичаш най-много.