защо правиш всичко това

Защо правиш всичко това? Един по-различен отговор

Обичам да чета книги и да откривам истински истории за истински хора. Историята на Дейвид прочетох в книгата на Сет Годин „Линчпин”.

В тази статия искам да я споделя с вас и се надявам и вие да си зададете въпроса „Защо правиш всичко това?“.

Историята

„Дейвид работи в клона на Dead & Deluca в центъра на града от шест години. Тази малка верига елитни кафенета в Ню Йорк е с много голямо текучество, затова шест години са си цяло постижение.

Запознах се с него, докато пиех кафе с приятели там. Първото нещо, което забелязах, беше, че той отиде при една опашка от туристи и дружелюбно каза:

– Привет! Имаме още една тоалетна на горния етаж. Няма нужда да чакате.

После се оттегли с усмивка и започна да бърше и подрежда енергично масите, които и така си изглеждаха достатъчно чисти и подредени. Ако това беше слугинска работа, никой не беше казал на Дейвид.

В продължение на час го гледах как поздравява хора, помага без да го помолят, предлага да пази масата или да донесе нещо на някого в кафенето.

Попитах го защо прави всичко това. Той се усмихна, спря за секунда и ми каза:

– Заради благодарността.

Как ме докосна тази истинска история?

Милиони хора работя безрадостно. Единственият ден, в който са в по-добро настроение е денят на заплатата. Да, чудесен ден. Но останалите… Какво да кажем за останалите дни?

Ще цитирам Сет Годин, който е бил впечатлен от Дейвид:

„Почти всеки друг би погледнал на тази работа като на черна тегоба, като глуха улица, като на възможно най-затъпяващия начин да прекараш шест години от живота си.

Дейвид я виждаше като възможност да дава дарове. Той имаше нужда да влага емоционалния си труд и компенсацията му за това беше благодарността на неговите клиенти. Неговото изкуство се състоеше в ангажираността с всеки посетител, в шанса да промени неговото отношение или да разведри деня му.

Не всеки може да прави това, а мнозина, които го могат, решават да не го правят. Дейвид отказваше да чака инструкции. Той командваше парада – със своето изкуство.

Светът иска (и се нуждае) да вложите своята гениална същност в работа си.”

Нагласата на Дейвид е ункална. Тя е обогатяваща и носи удовлетворение. Благодарение на нея можем да създаваме и да даряваме щастие тук и сега.

Парите нямат нищо общо. Те не могат да отговорят изчерпателно на въпроса „Защо правиш всичко това?“.

За мен отговорът на този въпрос се крие в решението дали да влагаме емоционален труд и да даряваме своите дарове, чрез които командваме парада и разпространяваме изкуството си – изкуството да живеем пълноценно навсякъде и по всяко време.

Сет Годин говори за света на работата. Нагласата да даваш без да чакаш инструкции е приложима във всяка една сфера от живота ни.

Апел:

– Пробвайте един ден абсолютно целенасочено да живеете и действате с нагласа на Дейвид.

В края на деня помислете какво се е променило – във вас, в отношенията на хората към вас, в собственото ви отношение към другите, как се чувствате, харесва ли ви.

За ден забравете за парите. Нека всичко материално да отстъпи на заден план.

Опитайте всяко взаимодействие и действие да е емоционално вложение, да дарявате своите дарове, да застанете на чело на парада и да покажете своето изкуство.

Вечерта преди за заспите можете да направите съзнателен избор дали искате да продължите да практикувате тази нагласа и да й позволите да промени живота ви в позитивна насока.

И ако някой ви попита „Защо правиш всичко това?“, вие ще можете да му отговорите на базата на вашия уникален и реален опит.

Опитайте!