Капка по капка…

“Гърнето се пълни капка по капка” – Буда

На някои тази препоръка не им допада. Някои искат да не чакат “толкова дълго”.

Не може ли нещата да се случват по-бързо? Защо да губим време? Не е ли по-добре да търсим кратки пътища и да постигаме целите си по-бързо?

Кой знае?

И най-големите мъдреци не са по-мъдри от самия живот. Бих казал, че истинският мъдрец е този, който в делата си следва принципите на живота и природата.

Погледнете тревата!

Можем да искаме тя да поникне по-бързо. И какво? Ще отидем да я дърпаме с надеждата да порасне заради нетърпението ни? Можем ли да заповядаме на слънцето да изгрее по-бързо?

Често пренебрегваме мъдростта на природата и си мислим, че ние сме господарите.

Водени от това убеждение се изхитряваме и търсим все по-кратки пътища. “Отслабнете за седем дни!” – и до края на живота си ще имате мечтаната фигура.

“Купете сега, защо да чакате!” – лихвата ще платите после.

“Излекувайте болката си за седем минути с новата революционна техника за самопомощ!” – хиляди вече го направиха и се чувстват малко по-добре.

Поддавайки се на нетърпението, често седемте дни се превръщат в седем години, гарнирани със солидна доза разочарование и примирение.

Животът ни започва с дела на търпение и усилия, и почти всички от тях не продължават седем дни – една от магическите формули на успеха днес.

Новият човек чака девет месеца, за да се появи на бял свят. След това полага търпеливи усилия около година, за да се научи да ходи, макар и нестабилно. После търпеливо инвестира години в посещение на ясли, детска градина и училище, за да се научи на ум и разум. Някои посвещават още пет години, за да завършат висше образование. Други дори продължават, за да придобият специализация.

Трети избират спорта, като своя област. И там не е по-различно. Години посвещение, тренировки и лишения. Да сте чули някой да е станал олимпийски шампион след седем дена или два месеца тренировки?

Някъде по пътя ни омръзва да влагаме години в реализирането на стремежите ни.

Някъде по пътя забравяме как сме прогресирали дотук и започваме да ставаме все по-податливи на магическите призиви “бързо, лесно, без усилия”. Ако някой ни напомни, че “Гърнето се пълни капка по капка”, ние го изглеждаме с презрение, сякаш е най-големия ни враг, който ни завижда за желанието за успех и иска да ни саботира.

Често съм виждал ентусиазма на начинаещия в действие. Под неговото въздействие начинаещият иска да скъси пътя, да прескочи годините и е решен всеки ден, не да сипва капка в гърнето си, а да слага поне няколко капки на ден, ако може и цяла чаша с вода. Резултатът обикновено е един и същ.

В рамките на максимум година ентусиазмът на начинаещия изгаря, с него изгаря и желанието му за бърз прогрес. И се отказва, измисляйки различни причини – нямам време, омръзна ми, не е за мен, не става, много бавно напредвам…

Чисто и просто очакванията му се разминават с действителността и разочарованието води до отказ. Затова хората са казали “Търпение – спасение”.

Промяната изисква време, последователни и дозирани усилия – капка по капка.

От нас зависи дали вирът на нашите мечти и цели ще бъде пълен или ще пресъхне. Природата не бърза, но всичко в нея се случва според своето време.

Когато започнем да губим търпение, нека сложим пред погледа си едно цвете и да започнем да го наблюдаваме, докато цветето и ние станем едно. Тогава има шанс да се поучим от мъдростта на природата и живота. Тогава има шанс да бъдем в съгласие със същността на нещата и да продължим правилно по своя път.

Нека да си напомняме по-често да се обръщаме към мъдростта на живота и природата.

Нека си напомняме колко е полезно да бързаме бавно.

Нека да продължаваме да пълним вирът на нашите мечти и цели капка по капка всеки ден.

За още свежи хапки щастие, станете ми приятели в intagram и facebook!