Най-ценното, което можем да дадем

Днес синът имаше тренировка по плуване. Предостави ми се възможност аз да го заведа и да разменим роли със съпругата ми. Преди години мечтаех да порасне и да го запишем на плуване. Мечтата ми се сбъдна.

Все още помня първите му тренировки. Треньорът му, Иван Ушев, влагаше неимоверни усилия, за да научи малката рибка да плува.

Дори веднъж каза:

– Иване, ако теб те науча да плуваш, ще съм най-великия треньор на света!

Научи го. А вие вече знаете името на най-великия треньор на света.

Днес просто се насладих. Иван Ушев върви покрай басейна и дава инструкции на Иван как да подобри техниката си и го окуражава да продължава. В залата още няколко треньори дават най-доброто от себе си за развитието на нашите деца. Невероятни хора, които работят със сърце.

Седях на трибуната и се наслаждавах на гледката. Иван плуваше грациозно и с лекота. Усилията се отплащат и носят удовлетворение и красота.

В един момент се огледах. Видях, че съм заобиколен от десетки възрастни – родители, баби и дядовци, роднини, приятели.

Всички ние даваме най-ценното, което можем да дадем на децата си – нашето време. Същото правят и треньорите, с малко повече нерви.

Да дадеш от времето си е безценен дар. С него започва всичко. Времето отваря вратите на потенциала. И е наша отговорност къде, как и на кого даряваме този безценен дар.

Треньорът може да си свърши работата, само когато драговолно дарим.

Детето може да положи усилия, само когато драговолно дарим. 

Можем да се насладим на красотата на израстването, само когато поднесем в дар най-ценното, с което разполагаме.

Да посветиш част от времето си на и за някого е най-ценното и най-смисленото, което можем да направим с отреденото ни време. Днес денят ми беше смислен и съм повече от щастлив. 

Дарявайте част от времето си на другите. Това е безценен дар, който само ние можем да дадем на другите и да живеем по-щастливо заедно.