Най-добрата храна за душата

Прекрасно е да чуеш:

– Благодаря!

– Поздравления!

– Добра работа!

– Гордея се с теб!

Особено след като си вложил време, желание, усилия и си успял да свършиш необходимото достатъчно добре.

Прекрасно е.

Но не винаги се случва. И тогава усещаш липса, празнота и ти се иска да не е така. Хора сме и обичаме заслуженото признание. Но се случва да не го получаваме.

Ала има една награда, която е само наша… Личното удовлетворение. Нея никой не може да ни я отнеме и това е повече от прекрасно.

Решил съм каквото и да правя, първо да го правя заради себе си. Знам, че след всяка добре свършена работа, аз съм една идея по-добър, по-опитен и по-можещ. Това подхранва увереността в моите способности и възможности. Безценно.

От друга страна, подобни ситуации ми напомнят да не забравям да изричам вълшебните думи във всеки един подходящ момент. Ние сме емоционални същества и най-добрата храна за душата са позитивните емоции. Признанието към другите е една от тях. 

Малко загриженост, минутка внимание, една-две добри думи и магията се случва. Празнотата се запълва с емоции, които подхранват благополучието и ни вдъхновяват да ставаме все по-добри.

Опитвам се всеки ден да забелязвам добрата работа, усилията, старанието и да поднасям заслужено най-добрата храна за душата на хората около мен и на мен самия.

Също така с времето си изградих навика да проверявам сам себе си. В края на деня си задавам един-единствен въпрос:  

– Днес направих ли го?

Ако отговорът е положителен, значи не съм останал сляп и съм дал от сърце. Ако отговорът е отрицателен, си напомням, че ние сме емоционални същества и всеки от нас желае да живее по-щастливо. 

Това ме вдъхновява на следващия ден да държа очите си по-широко отворени и да търся поводи да поднасям заслужено най-добрата храна за душата.

 За още свежи хапки щастие, станете ми приятели в intagram и facebook!