Осигурявайте си моменти “Нека целия свят да почака”

Мъниците ходят на ясли. После тръгват на детска градина. След това на училище. Някои продължават образованието си в колеж или университет. Накрая започват да работят и да градят кариера.

Всеки жизнен етап е свързан с работни ангажименти и отговорности. Така е устроен света. Всички сме на въртележката.

Към безбройните задачи, които започват и не спират да ни преследват от ранно детство, с времето започваме да добавяме нови и нови:

– Постоянно учене.

– Допълнителна работа или проекти.

– Срещи със стойностни приятели.

– Грижи за децата, за родителите, за здравето.

– Спортни занимания, хобита, ангажиране с благородни каузи и какво ли още не.

Край няма.

Подносът на ангажиментите се трупа ли трупа. В един момент е напълно естествено да ни натежи и да почувстваме потребност да го оставим за малко, да забравим за целия товар и да си кажем:

– Достатъчно. Крайно време е да отдъхна и да си поема спокойно глътка свеж въздух. Нека целият свят да почака.

Това не нито прищявка, нито пък бягство от отговорност. Това е човешка потребност. 

Благодарение на нея имаме възможност да презаредим батериите и да продължим да носим препълнения поднос на ангажиментите, задълженията и отговорностите успешно.

Тук на преден план излиза закона на баланса, който е ключов за щастието ни. Той действа безкомпромисно и не ни пита дали ни харесва или не.

Ако не си осигуряваме моменти „Нека целия свят да почака“, задължително ще спукаме гуми в един момент и ще понесем всички негативни последици. Всеки от нас познава хора, които системно се претоварват (по една или друга причина) и всеки от нас е виждал какво се случва в крайна сметка.

Лично аз не виждам никакъв смисъл да допускаме това да се случва с нас самите.

По-добрият вариант е да балансираме умело между безбройните ангажименти и нужната ни почивка, за да се радваме на живота с усмивка. По-добрият вариант е да оставяме амбициите и желанието за още от време на време настрана, за да почувстваме онази естествена лекота на битието. По-добре е да “изгаряме” оправданията и да се държим отговорно към самите себе си. 

Ангажименти винаги ще има предостатъчно. Добро напомняне е, че дори и машините ги спират от работа за профилактика и ремонт.

Въпросът е с каква нагласа подхождаме към самия живот. Ако си напомняме, че не сме машини и имаме нужда и от почивка, то тогава много по-лесно ще се грижим за потребностите ни и ще се радваме на повече успехи и щастие.  

Работете здраво за вашите мечти и цели. Осигурявайте си моменти „Нека целия свят да почака“. Балансирайте умело и процъфтявайте.