По-трудно, ала много по-сладко

По-трудно, ала много по-сладко

Миналата седмица съпругата ми си купи летни кецове на добра цена. Предложи ми да посетим същия магазин, за да купим един чифт и за мен.

В неделя посетихме магазина. Насочих се право към продавачката и я попитах за моя номер. Тя провери в склада и ми каза:

– От белите кецове нямаме вашия номер.

Последва тишина. Не я наруших. Бях любопитен как ще подходи към ситуацията. След около десет секунди мълчание от нейна страна, й пожелах приятен ден.

Посетихме магазина с ясното намерение да купим. Струва си да спомена следното:

– Най-добрите клиенти са тези, които са готови за продажба. Защото те сами идват при теб да оставят парите си.

Очаквах да ми предложат друг цвят, от който имат моя номер в наличност. И щеше да се получи. Защото не държах кецовете да са точно бели. Сини ме устройваха също.

Опитните продавачи предлагат. Пробват се. Затова продават повече и са по-успешни.

За да го направиш, трябва да знаеш. След като знаеш, трябва да практикуваш.

Когато не знаеш, губиш. Ако знаеш, но не практикуваш, отново губиш.

Семпло.

Пропуснатата продажба не се компенсира – едно от златните правила в бранша. Аз няма да се върна след две седмици да си купя два чифта кецове. Влизам в следващия магазин и готово. Така и се случи.

Не работя пряко в сферата на продажбите. Въпреки това знам с какво невероятно предимство разполага всеки, който държи съзнанието си отворено и се ангажира.

Тези две качества ни даряват със сила.

Чрез нея постигаме своето, реализираме потенциалните възможности пред нас и допринасяме за нашето щастието и това на другите.

Случката с кецовете ми напомни колко е важно да искаме и да действаме нещата да се случват. И това напомняне важи не само в сферата на продажбите.

Важи навсякъде където аз и ти се срещаме.

Пожелавам си все повече хора да живеят, да работят, да общуват с другите с отворено съзнание и с искрено желание в сърцето да бъдат полезни.

Лесно е да кажеш „Не“. По-трудно е да се ангажираш и да допринасяш с каквото можеш. По-трудно, ала много по-сладко.

Възхищавам се на всеки, комуто му пука и не гледа да се освободи от другите с едно бързо „Не“, „Няма“, „Не знам“…

Възхищавам се на всеки, когото го е грижа нещата да се случват и допринася за нашите по-пълноценни отношения навсякъде където се срещаме.

Възхищавам се на всеки, който живее според принципа:

– По-трудно, ала много по-сладко.