предизвикателни цели

Ако не успееш сега, опитай след малко. Или как да реализираме своите предизвикателни цели в 6.5 стъпки

Щастливите хора си поставят предизвикателни цели и ги реализират. И това е изпитан начин за по-добър, по-успешен и по-щастлив живот.

Въпреки това мнозина не го използват пълноценно и живеят под нивото на своя потенциал. Никого не виня и никого не осъждам. Истина е, че всеки от нас носи лична отговорност за живота си.

Добрата новина:

Винаги можем да изберем да си поставяме предизвикателни цели, да работим усилено за тях и да се наслаждаваме на плодовете на своя труд.

Първата стъпка е да вземем твърдо решение да си поставяме постоянно предизвикателни цели.

Безброй пъти сме чували препоръката „Записвайте целите си“. Вероятността да ви е омръзнала е голяма. Но определено тя работи и ни помага.

Има моменти когато ни е трудно, когато не сме в настроение, когато вдъхновението и мотивацията са в спад, когато мързелът ни наляга…

Успехът и щастието обичат подготвените. Затова аз имам тетрадка, в която записвам целите си и редовно я преглеждам. По този начин си напомням към какво се стремя и в какво съм решил да влагам усилията си.

Действа вдъхновяващо и ме зарежда със свежа енергия.

Втората стъпка, която ни помага да реализираме нашите предизвикателни цели, е планирането.

Добрият план ни позволява да работим целенасочено и фокусирано, а не хаотично. Това автоматично увеличава шансовете ни да постигнем своето.

Например една от моите предизвикателни цели беше да направя едно повторение преден клек със 135 килограма. Защо точно 135 килограма?

Защото това е моето лично тегло (90 килограма) по 1.5, което се води добър стандарт за сила. Планът ми беше точно разписан и знаех какво и кога трябва да правя. Единственото неизвестно беше кога ще успея да реализирам целта пред себе си.

Третата стъпка е да сме постоянни.

В тетрадката си записвам всичко, което съм направил. Така се отчитам пред себе си и реално виждам дали работя за целите си или не. Ако напредвам бавно, то възможностите са две:

– Не полагам достатъчно последователни усилия.

– Стратегията за действие има нужда от корекция.

Първото лесно подлежи на проверка. Ако работим здраво, ала напредваме бавно, то е време да се възползваме от натрупаната информация. Благодарение на нея можем да анализираме и да нанасяме корекции. Защото и най-добрият план е само план.

Работещият план е гъвкав и ни позволява да правим промени в движение.

Благодарение на информацията за предприетите действия можем да коригираме курса и да продължаваме напред към целта пред нас.

Често се случва да се „спънем“ по пътя. Често се случва да не успеем сега. Но ако променим плана и действията си, то възможността да постигнем своето автоматично се увеличава.

От опит знам колко често се налага да променяме в движение.

Четвъртата стъпка е да сме търпеливи.

За някои цели крайните срокове за абсолютно необходими. Но за целите на развитието, крайните срокове са по-трудно приложими.

Да се върнем към моята цел „Да направя едно повторение преден клек със 135 килограма.“ Няма човек на земята, който да ми гарантира кога ще постигна тази цел.

Тук на преден план излиза търпението. То ни помага да продължаваме и да не се отказваме. Помага ни да активно да чакаме своя момент. И това важи за всички цели на развитието.

Искам да съм по-добър баща. Какъв краен срок да си поставя за тази цел? Мога да реша твърдо всеки ден да полагам усилия и да следя прогреса си.

Истината е че когато става въпрос за цели на развитието, не можем да говорим за крайни срокове. По-скоро би следвало да говорим и да се стремим към постоянно подобрение.

Петата стъпка е да очакваме неуспехи.

Хората, които реализират своите предизвикателни цели, умеят да приемат неуспеха като част от процеса.

Неуспехът не е фатален. Той просто ни показва че има още работа за вършене. Подобна гледна точка е изключително полезна.

Обичам да си повтарям следните думи „Ако не успееш сега, опитай след малко“.

След дълъг период на упорита работа реших да атакувам своята цел. Натоварих щангата и направих опит на 135 килограма. Оказа се неуспешен.

Реших да опитам отново. Починах си няколко минути и направих втори опит. Този път успях.

Най-накрая постигнах една от моите предизвикателни цели и се изпълних с чувство на удовлетворение. Прекрасно е!

И това е последната шеста стъпка:

Ако не успееш сега, опитай след малко.

Спрем ли, всичко свършва. Продължим ли с опитите, всичко продължава и нашата цел е жива. А шансовете ни да я покорим остават напълно реални.

Поставяйте си предизвикателни цели, действайте, успявайте и живейте по-щастливо. Цел по цел всеки от нас има възможност да гради своя по-добър живот. Определено си заслужава.

Нека обобщим шестте основни стъпки за постигане на нашите предизвикателни цели:

Стъпка 1: Взимайте твърди решения.

Стъпка 2: Планирайте.

Стъпка 3: Бъдете постоянни.

Стъпка 4: Проявявайте търпение.

Стъпка 5: Очаквайте неуспехи.

Стъпка 6: Опитвайте пак и пак.

Стъпка 6.5: Напомняйте се защо го правите.

За да не бъда голословен, искам да ви покажа как не успях да клекна със 135 килограма, как опитах след малко и как успях да клекна със 135 килограма.

Ето как не успях:

Опитах отново и този път успях:

Искрено ви желая повече реализирани предизвикателни цели, които да правят живота ви по-добър!

P.S. Подарете си е-книгата „Напомняне за щастие“ напълно безплатно и направете още една крачка към вашия по-щастлив живот.