Децата имат нужда от нас още от мига, в който се появят на бял свят. В началото най-значимата фигура е майката. Тя задоволява всичките потребности на детето – храни го, приспива го, успокоява го, милва го, забавлява го, окуражава го.

Разбира се, всяко дете има нужда и от присъствието на бащата. С времето детето се привързва към бабите, дядовците, лелите, вуйчовците, а по-късно и към своите първи приятели.

В нашето забързано и натоварено съвремие, буквално сме разкъсвани между служебните ангажименти, личните ни интереси, социалните ни контакти, от необходимостта да поддържаме връзка с родителите си, и не на последно място, от необходимостта да поддържаме отношенията ни с партньора до нас.

Често не успяваме да им отделим достатъчно време и просто да присъстваме в техния свят. От друга страна времето лети и с всеки изминат ден те стават все по-самостоятелни. Миговете на заедност с напредването на възрастта стават все по-редки – неизбежно е.

Децата обаче са супер искрени. Те не си мълчат и открито заявяват своите чувства и потребности. В подобни моменти могат да те просълзят, нежно докосвайки душата ти.

Тези дни се насладихме на повече почивни дни. Още през първият ден големият ми син ме попита:

– Тате, нали днес не си на работа?

Отговорих му, че и аз почивам и тези дни ще бъдем изцяло заедно. След моя отговор той ми зададе втори въпрос:

– Тате, нали няма да ходиш на тренировка?

Отговорих му, че никъде няма да ходя без него, че тези дни са само за нас. Неговите въпроси ме умилиха, но и ми показаха за пореден път колко е важно за детето да сме до него и то да чувства нашето присъствие.

Прекарахме почивните дни заедно. Разхождахме се, играхме си, смяхме се, гледахме любими предавания, играхме футбол, говорихме си. Накратко забавлявахме се и се наслаждавахме на взаимното си присъствие.

Да, децата имат нужда от нас. И ние имаме нужда от тях.

Имаме нужда повече време да сме деца и възрастни в един свят. Затова е добре по-често да си задаваме въпроса „Присъстваш ли?“. До голяма степен в отговора на този въпрос се крие нашето споделено щастие.

Да си го задаваме по-често и нека да правим всичко по силите ни отговорът да бъде „Да!“.

Финални думи:

Да присъстваш пълноценно е изключително важно умение за щастие. Имаме нужда от повече присъствие независимо къде сме, с кого сме и какво правим.