Умееш ли да губиш умно?

„Умееш ли да губиш умно?“ – един ключов въпрос

Ще ви издам една тайна. Никой не може да печели всеки път. Никой. Поради тази причина въпросът „Умееш ли да губиш умно?“ е ключов за нашето благоденствие и просперитет.

Според мен една от съставките на по-добрия живот е именно умението да губим умно.

Ние сме просто хора. Нито повече, нито по-малко. Но понякога го забравяме и в сърцето ни се загнездва желанието да сме постоянно на върха. Няма начин!

Позволим ли на това желание да ни завладее, сами се обричаме на разочарование и неудовлетворение.

Какво означава „Никой не може да печели всеки път“?

Означава, че всеки от нас, иска или не, ще вкуси (99% вече са вкусвали) от горчивата чаша на загубата. Не звучи привлекателно, но е по-добре да имаме реалистични очаквания и да сме подготвени, защото тогава приемаме случващото се по-леко и се изправяме по-бързо на крака.

Загубата е строг учител. Под нейно ръководство ние се каляваме и развиваме две от най-важните качества:

– Да не се отказваме.

– Да продължаваме смело да се борим за своите мечти и цели въпреки всичко.

Който притежава тези две качества, разполага с невероятно предимство.

Каленият в загубите човек ще падне, ще понесе удара, ще надмогне болката, ще погледне предизвикателството с плашеща решителност и ще му се нахвърли с още повече стръв.

Онзи, който не умее да губи, рискува да не знае как да се справи със загубата и да рухне под нейната тежест. Това може да го погуби. Напълно вероятно е.

Как да усъвършенстваме умението да губим умно, за да продължаваме напред и да постигаме своето?

Повечето хора, да не кажа всички, не обичат вкуса на загубата. Но да не обичаш този вкус е едно, а да не умееш да губиш е съвсем друго. Умението да губиш е като всяко друго – можем да го развиваме и да ставаме все по-добри.

Знам, загубата е болезнена. С нея се познаваме добре и сме се срещали в най-различни ситуации. От нея разбрах, че тя ми дава потенциална възможност да стана по-силен, по-решителен и по-успешен, стига да я приема като скъп гост.

За мен това е първата стъпка при култивирането на умението да губим умно – да осъзнаем и да приемем факта, че загубата е неизменна част от живота.

Приемането променя коренно вътрешното ни състояние и ни позволява да избегнем затъването в блатото на негативните емоции. Съзнанието ни остава прояснено и в състояние на готовност.

Втората стъпка е да се научим да виждаме позитивното в негативното. Два въпроса лично на мен са ми от голяма полза:

1. „Какво научих от тази ситуация и какви изводи бих могъл да си направя?

Благодарение на този въпрос извличаме най-ценното от натрупания опит и се обогатяваме. Пропуснем ли да извлечем, скритите под повърхността уроци, губим.
Чудесна идея е да си записваме направените изводи и от време на време да ги препрочитаме. Това са скъпи уроци от училището на живота. Би било жалко да сме си платили за тях и да не ги използваме. Все едно да хвърляме с лека ръка пари на вятъра. Не е много умно, нали?!

Задавайте си този въпрос, правете си изводи, записвайте ги, припомняйте си ги периодично и ги прилагайте на практика.

2. Анализирането на случилото се и извличането на уроци е основна стъпка. Ала светът не стои на едно място. Случилото се остава в миналото, а ние продължаваме напред.

Тук фокусът вече се премества върху бъдещето. Задайте си въпроса „В какви подобни ситуации, мога да прилагам наученото, за да се представям по-добре?“.

Отговорите на този въпрос ни позволяват да прилагаме натрупания опит от една конкретна ситуация в множество подобни. Ако го направим, ние използваме максимално скъпите уроци, което означава, че сме загубили умно.

Ето и един пример:

След като завърших „Психология“ реших да си направя сайт и да започна да пиша статии. Свързах се с мой познат, който разбира от тази материя и му споделих намерението си.

Изработката на сайта ми струваше 700 лева. Твърде скоро разбрах, че първата версия на shtastieto.com има много недостатъци. Колкото повече знания и опит трупах на тази тема, толкова повече разбирах, че ми трябва нещо по-добро.

Срещнах се с друг мой познат. Обсъдихме моите желания и той създаде втория вариант на shtastieto.com. Разделих се с още 700 лева. Оказа се, че поради незнание платих два пъти за една и съща услуга.

От тази ситуация разбрах, че е задължително да знаеш какво искаш и да имаш поне основни познания, за да можеш да задаваш точни въпроси и да прецениш дали човекът срещу теб ще ти свърши работа.

Днес не съм специалист по тази материя, но поне имам повече знания в сравнение с началото и по-ясно знам какво искам и не искам от своя сайт. Така мога да задавам правилни въпроси и да взимам информирани решения.

Целенасочено дадох този пример. Никой от нас не е експерт във всичко. Обаче когато трябва да разчитате на експерти, е препоръчително да задавате адекватни въпроси и на базата на отговорите да прецените дали да работите с дадения човек или се нуждаете от друг специалист.

Урокът, който днес прилагам в подобни ситуации, е:

Напиши си домашното като проучиш въпроса и чак тогава действай.

Третата стъпка е късата памет. Загубата, освен че е неприятна, нанася удар по самочувствието ни. Лесно е да си кажем „За нищо не ставам“, „Аз съм пълен провал.“ „Тази работа не е за мен.“. Подобни негативни мисли не ни помагат. Ако осъзнаете, че водите подобен вътрешен диалог, просто кажете на висок глас „Стоп!“.

Хора, които живеят повече от добре, са оптимисти и вярват в себе си. Те знаят, че загубата е възможност. Затова използват така наречената „къса памет“, благодарение на която бързо преминават през трудната ситуация и продължават напред с енергия и ентусиазъм.

Те знаят, че загубата е строг учител, правят си изводите и се фокусират върху бъдещето. Както вече казах, това е успешна стратегия да не затъваме в блатото на негативното.

Подобен подход към загубите променя цялостното ни отношение към тях. С времето ставаме все по-добри в умението да губим умно и да продължаваме напред със свежи сили.

Миналото е минало. Ние винаги сме тук и сега. И точно в този момент решаваме как ще продължим напред.

Умението да губим умно е ефективна стратегия. Благодарение на нея можем да действаме по най-добрия възможен начин в настоящия момент с надеждата да посеем семената на успеха и щастието, които утре ще бъдат нашата реколта.

Вместо обобщение:

– Загубата е неизменна част от живота.

– Ние избираме как да се отнасяме към нея.

– Обмислете ситуацията, подгответе се и действайте решително.

– Преглеждайте очакванията си от време на време. Препоръчително е те да са реалистични.

– Ако се случи да загубите, не падайте духом. Вместо това използвайте силата на позитивните въпроси и извличайте най-доброто от случилото се.

– Тренирайте „късата памет“ и фокусирайте енергията си върху бъдещето.

– Каквато и да е ситуацията, тя е такава. Въпросът е какво решаваме да правим.

Загубата винаги е трудна, а често е и болезнена. Факт!

Ала си заслужава да развиваме и да прилагаме умението да губим умно, защото благодарение на него увеличаваме шансовете си да се представяме по-добре, да сме по-успешни и по-удовлетворени от себе си, както и да продължаваме да градим своя по-щастлив живот.

P.S. Загубите в живота са различни. Написаното в тази статия се отнася за повечето от тях, но за други подходът би следвало да е по-различен.

Пожелавам ви по-рядко да губите, но когато ви се случи, се надявам да извлечете най-доброто от ситуацията и вдъхновени да продължите напред към вашето по-добро бъдеще.