По-щастливи

Стъпки по пътя към вътрешната хармония

вътрешната хармония
вътрешната хармония

Обичате ли да ставате рано сутрин? За вас не знам, но аз обичам да си поспивам, да се излежавам, да съм потопен в комфорта на леглото.

Целият ден е пред мен, и няколко минути сън винаги са добре дошли. Един от любимите ми ритуали беше да спирам алармата на телефона, да си позволя още десет минути. Така понякога съм си „открадвал“ още тридесет минути блаженство.

Обаче човек се променя. Променя навиците си и рутината, с които е свикнал, а те променят живота му.

По ранното ставане ме запали Джон Кабат Зин. Той става вече двадесет и осем години рано сутрин, за да бъде насаме със себе си и да медитира. Запали ме в най-неподходящия момент – лято, отпуска, цялото семейство сме на почивка. Книгата му „Където и да идеш, ти си там” бе единствената, която бях взел със себе си с намерението по един час на ден да се усамотявам и да чета на спокойствие.

И ето ме, две седмици имам възможност да си отспивам, да се излежавам и да мързелувам, а Джон Кабат Зин пише за тишина, покой, зора, вътрешна дисциплина, солта на живота, нов начин на живот… Нежно ме съблазнява да се променя и ми споделя, че в ранното ставане се крие нещо обещаващо.

Съблазни ме!

Реших да ставам един час по-рано, независимо, че съм на почивка със семейството си. Всяка сутрин правих опити. Алармата на телефона звънеше, а аз я изключвах и си казвах „След десет минути”. Към тях добавях още десет, и така докато синът ми не ме събудеше, за да закусваме и да гледаме детски.

Провалих се, но не се отказах. Бях съблазнен.

Завърнахме се в града и реших да започна да си лягам по-рано от обикновено. Ранното ставане е по-лесно, когато си имал достатъчно време да се наспиш. Тази тактика даде резултат.

Започнах да намалявам времето на събуждане. От 07’00 започнах да ставам в 06’45. Така постепенно намалявах времето с по 15 минути. Сега вече ставам в 05’30. Добро постижение – от лятото насам. Нали?!

Използвах още един трик. Оставях телефона далеч от леглото с цел, когато алармата се включи, да се наложи да стана. Започнах и да визуализирам какво ще правя с необезпокоявания отрязък от време след като се събудя, което подхранваше мотивацията и решителността ми. Нещата потръгнаха в моя полза.

Ранното събуждане не е самоцел. В началото единственият ми стимул да ставам рано бе да имам тихо време за медитация без някой да ме безпокои или прекъсва.

Скоро оцених стойността на това да разполагаш с необезпокояван отрязък от време за себе си.

Имаш възможност се фокусираш върху това, което си решил да правиш и да бъдеш продуктивен. Разсейващите фактори отсъстват и спокойно можеш да приложиш препоръката на Питър Дракър

„Ръководителят, който се стреми към продуктивност, следва да си осигурява непрекъснати отрязъци от време.“

Това е един от най-добрите съвети как да бъдем продуктивни.

Напоследък всеки ден чета по няколко статии в блога zenhabits.net на Лео. Той също става рано, за да има спокойно време да прави това, което иска да прави – необезпокояван.

От него научих за MIT’s – most important things (най-важните неща). Лео споделя, че рано сутрин може да се фокусира върху най-важното и за два часа да свърши толкова работа, колкото повечето хора не успяват да свършат за целия ден.

Моите MIT’s към днешна дата са четири:

– Ставам и си приготвям кафе. Излизам на терасата и се потапям в тишината на утрото. Наслаждавам се на пейзажа и бавно, глътка по глътка, пия кафето си. Междувременно практикувам своя ритуал„Дихание на благодарност“. Това ми помага да се настроя позитивно.

– Следва медитация. Отделям около 30 до 45 минути. Няма да обяснявам какво ми дава медитацията. Тази тема е като дълбок океан. Само ще кажа, че под неговата повърхност се крият несметни богатства. А аз искам да бъда неприлично богат.

– След като приключа с медитацията сядам на лаптопа и отделям около 45 минути до час за работа по новия ми проект.

– С това приключва моето необезпокоявано и тихо време. Около 07’30 семейството се събужда. Тъй като аз вече съм буден, ги посрещам с усмивка и прегръдка. Прекарвам малко време с тях и тръгвам, като ги целувам и им пожелавам хубав ден. Това е четвърто ми най-важно нещо: да ги посрещна с прегръдка, да им обърна внимание и да ги целуна за довиждане.

Идеята за ранното ставане не е универсална, защото всеки е уникален. За някои работи и променя живота им, за други не работи, и дори е отблъскваща.

Важното е всеки от нас да търси свежи начини към личното си щастие. Да приемаме това, което работи и да отхвърляме това, което не работи.

Ако не обичате да ставате рано, не се насилвайте! Ако идеята ви пленява, можете да я приложите стъпка по стъпка. Но това не е най-важното.

Най-важното е да знаем какво искаме и да действаме активно, за да превръщаме мечтите и желанията си в реалност.

За мен това е един от пътищата към вътрешната хармония – да знаем какво искаме и да работим активно за реализирането на желанията си.

Правим ли го, ще сме в съгласие със себе си. Няма особено значение дали ще отделяме време сутрин, преди обед, следобед или вечер за нашите „Най-Важни-Неща“, докато знаем кои са те и им отделяме нужното време и енергия.

Кои са вашите Най-Важни-Неща?

Отделяте ли им необходимото време?

Инвестирате ли в своето настояще и бъдеще?

В отговорите на тези въпроси за мен се крие част от тайната на това как да живеем в хармония със себе си и как да се чувстваме щастливи.

Ще завърша с един цитат на Джон Кабат Зин:

„Ранното ставане ти предоставя възможността да започнеш един вид с „летящ старт” целия ден.”

Пожелавам ви да сте хармонично щастливи и всеки ден да правите по няколко малки стъпки по пътя на вътрешната хармония!

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

Добави коментар

Публикувай своя коментар