Вдъхнови се

Защо да следваме призванието си е по-изгодно

да следваме призванието си - икономически и емоционално изгодно е

На работното си място прекарваме предостатъчно време, затова да следваме призванието си в света на работата определено ни носи повече удовлетворение, чувство за полезност, смисъл и щастие.

Дотук нищо ново, нали?! Но реалността е малко по-различна.

Мнозина избират професията си не заради препоръката „да следваме призванието си“, а заради множество други фактори – семейно влияние, социален престиж, икономически фактори, търсене на пазара на труда, липса на достатъчно информация и други.

Важното е да знаем, че в икономически и социален план е по-изгодно да следваме призванието си. Това би ни помогнало да правим по-точни избори. Избори, които са в съзвучие с гласа на сърцето ни и нашата автентична същност.

В тази връзка бих искал да ви запозная с едно невероятно изследване:

Икономистът Лорънс Котликоф от Бостънския университет предлага еретичната идея, че скъпото висше образование може да е лоша инвестиция. Освен утъпкания и традиционен път има и друг. Но пред да поговорим за това, позволете ми да ви задам следния въпрос:

Ако имате право да изберете дали да сте успяващ лекар или успяващ водопроводчик – коя професия бихте избрали?

Болшинството хора биха избрали професията на лекаря. В очите на обществото тя е по-престижна и по-платена, а когато те попитат „Какво работиш?”, можеш гордо да заявиш „Аз съм лекар”. Другите те гледат с възхищение и респект, а ти се чувстваш горд и значим.

Но това са само социални предразсъдъци и клишета. Лошото е, когато им се поддаваме и в името на социалния имидж и другите фактори, предаваме истинската си същност и доброволно отказваме да следваме призванието си.

Приносът на Котликоф се състои в това, че с изследванията се, той показва как упорито работещ доктор по медицина разполага в крайна сметка с малко по-висок доход от този на един водопроводчик.

Използвайки осреднени данни за щата Охайо (САЩ), Котликоф определя най-високото заплащане на доктора на 185 900 долара, а на водопроводчика на 71 700.

Докторът обаче има по-къса кариера (висше образование, специализация, стаж), плаща куп пари за учебни такси и други разходи по обучението, лихви по студентски заеми и данъци върху общия доход.

Водопроводчикът приключва с 33 200 долара разполагаеми пари на година (коригирани с инфлационния процент) през активния си живот. На докторът му остават за харчене съвсем малко повече: 33 700 долара годишно. Разликата е 500 долара.

Какво се оказва?

Ако те влече да си водопроводчик, в дългосрочен план няма абсолютно никакъв смисъл да отказваш да се ръководиш от препоръката „да следваме призванието си“ и да се впускаш в преследване на обществено „престижни професии“.

Подобни изследвания и изводите от тях са важни, тъй като един от най-сериозните източници на стрес е да работиш професия, която не обичаш. С времето тя се превръща в бреме и служи единствено като източник на доходи. Но вътрешната същност негодува, а ние усещаме това негодувание под формата на неудовлетворение.

Едва ли има нещо по-трагично от човек, който работи без необходимото желание и мотивация. Подобни хора всекидневно „тровят“ живота на клиентите си, снижават нивото на професията и нанасят вреди на себе си и другите.

Някой ще каже, че американската действителност е далеч от нашата и в България нещата са различни. Дали?

Наскоро се запознах с Ангел. Той е дърводелец. Чудесен професионалист, от когото фамилията ни вече купува трета кухня. Продуктите му са с отлично качество, на добри цени и предлага стегнати срокове за изпълнение.

Последният път, когато го посетихме, той ни се похвали как е закупил още производствена площ, за да разшири малкото си предприятие; как планира да изгради шоурум; как е предвидил инвестиции за нови машини; как възнамерява да разкрие допълнителни работни места.

След това отидохме на гости в къщата му. Прекрасна, с голям и красив двор, с рибки, плуващи в градинския шадраван и дузина папагали, които той обича да гледа.

Оказа се, че Ангел поддържа висок стандарт на живот. Доста хора биха му завидели, в това число и доктори, които са на върха на своята кариера. Сигурен съм, че ако се огледате около себе си, ще забележите подобни вдъхновяващи примери.

Успехът на Ангел не е лесно извоюван. Първата кухня закупихме от него преди шест години. За този период, воден от препоръката „да следваме призванието си“, той е стигнал далеч. И продължава да мечтае активно. Стискам му палци.

Какво значение има дали си лекар, водопроводчик, адвокат, дърводелец, нотариус, учител? Какво значение има какво работиш?

Ако сме избрали или изберем да следваме призванието си, отговорът е „Никакъв“.

Важното е да работиш това, което обичаш.

Важното е всеки ден да влагаш сърцето си в професията си.

Важното е да се чувстваш на мястото си.

Важното е да се стремиш в твоята област да си най-добрия според възможностите си ден след ден.

Важното е работата да ти носи удовлетворение и щастие.

Ала най-важното е да следваш личното си призвание и резултатите няма да закъснеят – както в икономически, така и в емоционален план.

Добрата новина е, че каквото и да работим, ние имаме реалният шанс да си осигурим приличен стандарт на живот, гарниран с емоционално удовлетворение и щастие – перфектна комбинация.

Затова аз лично бих заменил въпроса „Какво работиш?” с въпроса „Ръководиш ли се от препоръката „Да следваме призванието си?”.  От отговора на вторият въпрос до голяма степен зависи дали и колко щастливи се прибираме в края на работния ден, както и колко от хората, с които работим, са щастливи да работят с нас.

Да следваме призванието си изисква смелост и кураж, с които да се гмурнем в неизвестното.

Например когато записах да уча „Психология“ прекрасно знаех, че в България полето за реализация е крайно ограничено. Това не ме спря и поех по този път, защото реших да следвам поривите на сърцето си.

Въпреки стегнатият пазар на труда, що се отнася за психолозите, за няколко години успях да се реализирам в професията си, продължавам да се усъвършенствам и не спирам да работя. И аз като Ангел съм активен мечтател.

Дали съм щастлив? Отговорът е „Да“.

P.S. Ако имах две десни ръце, вместо две леви, може би щях да избера друга професия. Ала всеки има свое лично призвание. Каквото и да е то, лично аз споделям дълбоката мъдрост, която се съдържа в препоръката „Да следваме призванието си“.

Ще завърша с едно бързо уточнение:

Аз съм минал по пътя на образованието и в никакъв случай не съм против него. В никакъв.

За мен важното е без оглед на професията ни, всеки ден да се водим от нагласата „Днес искам да съм по-добър от вчера“. Не на последно място искам да виждам повече хора, които не робуват на социални клишета и закостенели норми.

Искам да виждам повече хора, които следват себе си и личното си призвание – истински професионалисти, които работят с любов и сеят щастие.

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.