По-щастливи

Две истини за щастието, които прекрасно се допълват

две истини за щастието
две истини за щастието

Ограниченията ни поставят в рамка, която стеснява хоризонта пред нас и възможностите ни.  Затова винаги има поне две истини за щастието, които прекрасно се допълват. Те ни дават възможност хем да се наслаждаваме на това което имаме, хем да продължаваме да се стремим към още.  

Приемаме една истина за вярна и край. Оттук насетне ставаме „глухи и слепи“. Затваряме съзнанието си за другите истини (твърде често).

Все едно да кажем, че по пътя към върха води само една пътека. Нима това е възможно?

В повечето случаи пътеките са повече от една. 

Една истина за щастието по никакъв начин не противоречи на друга, а просто допълва пътищата към него.

Някои са твърдо убедени, че щастието се съдържа в простите и малките неща. Ключът е в това да ги оценяваш, да не ги приемаш за даденост и да се радваш ден след ден на това, което имаш.

Напълно съм съгласен. Можем да имаме всичко, за което сме мечтали, но ако не го цени и не му се наслаждаваме… все едно го нямаме.

Щастието не се изчерпва с това, което имаме тук и сега. Всичко, което имаме днес, преди време е било част от нашите съкровени мечти. Мечти, за които сме се трудили здраво и последователно.

От тази гледна точка въпросът „Защо да спираме да се стремим да постигаме още?“ е постоянно на дневен ред.

Предполагам, че хората са били много щастливи след като свещта е била изобретена. Вече не се е налагало да си лягат с настъпването на нощта. Всеки е можел да удължи будния си период и да го посвети на нещо стойностно. Вярвам, че хората са били благодарни и са се наслаждавали на светлината от топлия пламък.

От друга страна е имало някой, който е искал още. Най-вероятно този някой е изобретил електрическата лампа. Сега не ценим ли това изобретение?

А за свещите какво да кажем? Все още ги използваме – за повече романтика, за ароматизиране на дома, за празнични торти…

Постигнатото е солиден фундамент за чувството ни за щастие, а чрез стремежът ни към още имаме възможност да надграждаме и да творим.

Какво се оказва?

Да ценим е важно. Да продължаваме да се стремим също е важно. Едното не отнема от другото. Едното допълва другото.

Щастието обича постигнатото не по-малко от стремежа ни за още.

Щастието обича удовлетворението, но не обича ограниченията.

Щастието ни подсказва да не разделяме, а да обединяваме.

P.S. Винаги има поне две истини за щастието, които прекрасно се допълват. Не се ограничавайте сами. Разчупвайте рамките и живейте по-щастливо.

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

Добави коментар

Публикувай своя коментар