По-щастливи

Общувайте и емоционално

couple-talking

Специалистите по невербална комуникация отдавана са открили и разпространили факта, че около 7 % от общуването се пада на думите. Останалата част от 100-те % се падат на невербалната комуникация. Дори да не сте чели книги по невербална комуникаци, най-вероятно пак се справяте доста добре в това отношение.

Как така?

Причината е следната: ние започваме да усвояваме езика на емоциите още от първите дни на нашето съществуване. Всеки, който е отгледал поне едно дете, знае това.

В началото бебетата не могат да говорят. Те общуват с нас, възрастните, по два основни начина:

– плач, с който ни казват, че нещо не им се угажда и искат промяна в средата;
– усмивка и смях, с които ни казват, че се чувстват добре, преживяват позитивни емоции и се радват да ни видят и да сме до тях.

Още през първият месец родителите могат да забележат, че бебето се усмихва. Но според учените усмивките им през първият месец не са свързани толкова с преживяваните емоции, колкото с работата на нервната им система.

През вторият месец усмивката вече се свързва с преживяването на позитивни емоции и реакции на стимулите, идващи от външната среда. Между шестата и десетата седмица бебетата започват да реагират с усмивка на звукови стимули – гласът на мама/тати. След това започват да реагират и на визуални стимули – при вида на майчиното лице например. В този период бебетата вече изразяват своята радост чрез усмивката.

След време започват да реагират и със смях. Можете да чуете как едно шестмесечно бебе се залива от смях, докато си играете с него. Също така можете да забележите как бебето, което още не разбира нашия език, реагира на тона на гласа. Ако тонът е мек и благ, то се усмихва, закача се, играе си. При по-силен тон, например ако мама и тати се карат на висок глас в присъствие на детето, можете да забележите как то се свива. За него това е свръхстимулация и то търси защита в акта на свиване. Например ако майката го държи, докато се карат с бащата, то навежда глава и заравя личицето си в нея.

Уникалното е, че още като бебета започваме да усвояваме езика на емоциите, като се ориентираме чрез сигналите на невербалната комуникация и активно ги използваме.
В светлината на този факт, чудно ли е че сме много добри в невербалното общуване? Разбира се, ако прочетем задълбочено няколко книги по темата, ще подобрим уменията си за общуване.

Като възрастни все повече започваме да разчитаме на думите. Те са нашето предимство пред болшинството същества на земята, но както всяка силна страна, могат неочаквано да се превърнат в нашата ахилесова пета, ако прекалено много разчитаме на тях и пренебрегваме невераблното общуване.
Пълноценното общуване е балансирано. Нашата задача е да поддържаме баланс между различните форми на общуване, за да имаме възможността да се изразяваме точно, ясно и разбираемо за другите.

Добре е помним, че езикът на емоциите е голямо богатство и е още по-добре да го използваме, за да сме по-щастливи заедно.
Също така е важно да направим разлика между невербално общуване и емоционално общуване, независимо, че границата е тънка и донякъде условна. Какво точно разбираме под емоционално общуване?

Основната идея е, че хората не общуваме единствено с цел обмен на информация, а и с цел предаване на емоции. Освен ум и разум, ние сме вселена от емоции, които искаме да преживяваме, изразяваме и споделяме. Емоциите също предават информация, като например „Обичам те“, „Радвам се да те видя“, „Щастлив съм, че сме заедно.“, но те освен за предаване на информация, служат и за задоволяване на нашите емоционални потребности.

Няма да ви изнасям лекция как и какво следва да се прави, за да обогатим общуването си с повече емоционално общуване. Ще ви провокирам с въпрос:

Представете си за миг, че сте дали обет за мълчание. Как ще изразите любовта, радостта, нежността, копнежа, желанието, възхищението, гордостта, удовлетворението, прошката и всички други ваши емоции, които изпитвате към значим за вас човек?

Колкото повече отговори намерите на този въпрос, толкова повече ще обогатите емоционалното общуване помежду ви и съответно толкова по-голяма е вероятността да задоволите емоционалните потребности – своите и на другия.

Защо да го правя?

Доброто общуване е една от съставките на щастливите взаимоотношения. Така че си заслужава да се стремим към баланс между вербалното, невербалното и емоционалното общуване – за да бъде общуването ни по-пълноценно; за удовлетворяваме дълбоките човешки потребности, които изпитваме; за да се наслаждаваме на процъфтяващи отношения. Все основателни причини, които можем да превърнем в задача, за да живеем по-щастливо!

Общувайте и емоционално. Емоциите играят главна роля в нашия живот.

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

Добави коментар

Публикувай своя коментар