Вдъхнови се

Изгори извиненията и се устреми напред

изгори извиненията
изгори извиненията

Позволете ми да започна с кратък списък на най-честите извинения:

Прекалено слаб съм. Прекалено дебел съм. Много съм висок. Много съм нисък. Не ми е добре. Искам, но нямам време. Не искам да се изпотявам. Много е трудно. Топло ми е. Студено ми е. Днес съм изморен. Не искам да се претоварвам. По-късно. Кучето ми е болно. Коремът ме боли. Главата ме боли. Не съм в настроение. Нямам подходящ екип. Не мога. Прекалено скъпо е. Трябва ми по-добър треньор. Краката ме болят. Днес ще дават любимото ми шоу. Точно сега ли? Не може ли друг път? Днес имах ужасен ден. Не ми е забавно. Другата седмица…Да, но… Няма да стане.

Без да се замислям успях да изброя 30 извинения, които съм чувал както от себе си, така и от други.

Списъкът не се изчерпва с тази скромна бройка. Винаги можем да добавим още, да ги представим като валидни аргументи, да успокоим себе си и съвестта си. Стане ли въпрос за елегантно „измъкване“, цялата ни креативна енергия се пробужда с пълна сила.

Извиненията осигуряват удобството на познатото, с което сме свикнали. Но това удобство е твърде скъпо.

Защото извиненията не ни позволяват да следваме истинските желания на сърцето си и да се впуснем в преследване на мечтите и целите, които биха подобрили живота ни към по-добро.

Което е жалко, тъй като нашето сърце има своите автентични копнежи и с нежния си глас ни нашепва как да бъдем по-щастливи.

Вторият съществен недостатък на извиненията е, че те са изпечени крадци на време. Последното е най-ограниченият ресурс на Земята и на г-н Време хич не му дреме за нашите извинения. Ама хич.

Онзи ден разговарях с мой приятел. За пореден път ме попита кога ще ходим на фитнес. За пореден път му отговорих, че аз не съм спирал да ходя на фитнес, защото това за мен е важно. Накрая си позволих да му кажа, че през годината водихме подобни разговори, а вече навлизаме във владението на новата.

Често става така:

Уж искаме нещо, което смятаме, че ще е полезно за нас, но позволяваме на инертността и мързелът да ни стопират. И обикновено маскираме тези причини с извинения.

Моят приятел не е длъжен да ходи на фитнес. Но сърцето му нашепва, че е добре да направи нещо за себе си.

Дали ще е фитнес или друга физическа активност няма абсолютно никакво значение. Фитнесът е само средство за реализиране на желанията на сърцето. В конкретния случай – грижа за здравето.

Щом истински желаете нещо, най-добре е да вземете твърдо решение да действате решително. Като първа стъпка последвайте препоръката „Изгори извиненията“ и вече ще сте направили огромна крачка напред.

Оттам нататък всичко става по-лесно.

Но не направите ли първата крачка, доста вероятно е с години да продължавате да тръбите пред себе си и другите, колко силно искате, но видиш ли… следват социално приемливи аргументи, на които сами вярвате.

Осъзнаете ли, че сте попаднали в порочния кръг на извиненията – лош навик, който блокира пътят ни към по-добрия живот, е по-добре да се вдъхновите, да се решите, да запретнете ръкави и да направите първата крачка.

После още една. След това трета, докато с решителността си не прогоните извиненията възможно най-далеч от вас.

Започнете ли да действате, скоро ще осъзнаете следния парадокс:

Колкото сте по-активни, толкова по-малко започва да ви мързи.

Колкото сте по-активни, толкова по-енергични и мотивирани ставате за ощедействия.

Разбира се, така е по принцип. Понякога следва да оставим нещата да се развиват според собственото си време и да не ги насилваме.

Например още преди години имах голямо желание да започна да медитирам. Започнах, но не продължих дълго със заниманията.

След около пет-шест години се оказа, че желанието в мен все още е живо и под влиянието на обстоятелствата, то се разгоря отново с пълна сила.

Сега практикувам редовно. Дори всеки ден си отбелязвам в едно календарче дали съм отделил време за практикуване. Случва се да пропусна, но все по-рядко.

Това е един реален пример как реално действа горният парадокс.

now

 

Най-големият подарък, който можете да си направите е да последвате препоръката „Изгори извиненията и се устреми напред“.

Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Например можете да запишете всичките ви извинения на лист хартия и след това да го изгорите – символично да се освободите от тях.

От друга страна, е добре да сме търпеливи и благосклонни към себе си, защото за някои неща узряваме с времето.

Когато и да започнете, винаги е точно навреме. Най-важното е да следвате автентичните копнежи на сърцето си.

Започнете ли обаче, е по-добре да „изгорите извиненията“ и да се устремите напред с непоколебима решителност.

Нека да не им позволяваме да ни ограничават.

Нека да бъдем вдъхновени и ентусиазирани, за да правим това, което искаме да правим, и да бъдем удовлетворени, че следваме себе си.

Нека да живеем със спокойствието, че сме на прав път и нека да бъдем щастливи от всяка направена крачка.

Важно е да правим разлика между извинения и обективни причини

Например този месец се възстановявам от травма в коляното. Към момента не мога да тренирам пълноценно долната част на тялото си във фитнеса. Но въпреки това не съм спрял тренировките. Наблягам на горната част.

Не използвам контузията като извинение, а бих могъл.

В подобни ситуации използвам златното правило „Прави каквото можеш сега“. Благодарение на него прогонвам извиненията, фокусирам се върху целта и продължавам да правя малки крачки напред.

Целенасочено работя за щастието си.

„Изгори извиненията“, защото щастието обича активните хора. Направи си тази услуга.

Опитайте:

А. Заслушайте се в собствената си реч и тази на другите. Наблюдавайте внимателно какви причини изтъквате вие и другите. Тренирайте умението си да разграничавате извиненията от обективните причини.

Това упражнение определено ще ви помогне да живеете по-осъзнато и да правите честни пред себе си житейски избори.

Б. Тренирайте умението да разграничавате извиненията от обективните причини. Например приятел ви споделя:

– Искам да започна да ходя на фитнес, но сега нямам пари.

На пръв поглед изказването звучи като основателна причина, а не извинение. Но само на пръв поглед.

Защо?

Фитнесът не е единствената алтернатива. Всеки може да тренира у дома, на открит въздух или на площадките за фитнес, които са безплатни.

За мен това е чиста проба извинение. Щом има работещи алтернативи, е добре да се замислим:

– Наистина ли толкова силно го искам?

Ако не искате нещо силно, няма лошо да си го признаете пред себе си. Така ще имате по-малко поводи за извинения. Аз вече нямам проблем да кажа „Не искам, защото ме мързи“, „Да, добре е за мен. Но сега решавам да не го правя“…

Продължавам да тренирам умението да съм честен със себе си и с другите. И това ми позволява да се чувствам много по-добре в кожата си.

„Изгори“ извиненията и се устреми напред.

Една невероятно препоръка, чрез която активно можем да градим по-доброто си бъдеще.

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

1 коментар

Публикувай своя коментар