По-щастливи

Искам да спечелиш златен медал

medal

Разминавам се с едно семейство. Родителите водят своето момиченце, на около 6–7 годинки, към стадиона. Случайно чувам мотивиращите думи на майката:

– „Искам да спечелиш златен медал!“

Всеки човек действа воден от позитивни намерения.

Думите на майката са продиктувани от желанието детето да успее; да опита вкуса на победата; да се наслади на аплодисментите и признанието на другите; да получи заслужена награда за положените усилия; да укрепи вярата в себе си и своите възможности; да стане по-уверена в себе си; да се убеди на базата личен опит, че притежава качествата на победител.

Едно изречение изпълнено с доста позитивни намерения. Намеренията са едно, резултатите и последиците съвсем друго.

Относно позитивните намерения, подкрепям майката с цялото си сърце. Респект! Но не бих пропуснал да й задам въпроса:

– Какво ще се случи, ако днес детето ти не успее да спечели златен медал?

Чрез този въпрос напускаме територията на намеренията и навлизаме в територията на резултатите и последиците. Тоест, сблъскваме се със суровата действителност, която няма лични фаворити. Някой в състояние ли е да гарантира, че детето ще спечели златния медал?

Всеки амбициозен участник в състезанието иска да спечели златото. Всеки амбициозен участник се е готвил за големия ден и е вложил максимум усилия в подготовката си. Всеки амбициозен участник се нуждае и от доза късмет. На старта всички участници са равни.

Племенницата ми е млада спортистка. Тя е талантлива, всеотдайна, амбициозна и упорита. За няколко години състезателна дейност се превърна в страшилище за конкуренцията и заслужено зае мястото си в елита (за нейната възраст). Почти на всяко състезание печели златото, но не винаги.

Има втори и трети места. Опа! Независимо от представянето и класирането на отделните състезания, тя не я спира да тренира и да става все по-добра. Този подход я превръща в златно момиче. Този подход, а не златните медали.

Какво пропуска амбициозната мама?

Най-очевидният факт на света – успехът е гарантиран никому. Най-талантливите, най-работливите, най-всеотдайните не винаги са първи.

Вторият очевиден факт, който амбициозната мама пропуска – най-талантливите, най-работливите, най-всеотдайните не се сриват при загуба. Тъкмо обратното. Загубата ги мотивират да се развиват и да продължават напред с повече стръв.

Това е ключово умение, защото успехът винаги върви ръка за ръка със загубите. Последните не са за подценяване. Най-добрите се учат както от успехите, така и от загубите.

След като чух мотивиращи думи на мама си представих следната картина:

Момичето дава всичко от себе си и въпреки това не успява да спечели златния медал. Отива при майка си с наведена глава. Сърцето и плаче. Не заради загубата, а защото не е оправдала очакванията на мама.

Крехкото създание е направила всичко по силите си, но е лишено от правото да се почувства удовлетворена. Вместо това тя е обзета от разочарование и срам. Трудно й е да погледне майка си в очите и през сълзи да признае:

– „Мамо, разочаровахте.“

Някой желае ли да се чувства по този начин? Представете си, че младата състезателка е спечелила сребърен медал. Ще се гордее ли с постижението си? Съмнявам се. Мама иска злато.

Животът ни предизвиква достатъчно често. За да се справяте успешно, имате нужда от самоувереност и вяра в собствените ви способности. Имате нужда от подкрепящи близки, които ви окуражават и ви вдъхват сили да продължавате. Имате нужда от думи, които ви вливат сила.

Колко по-различно би било, ако мама мотивира детето си със следните думи:

– „Скъпа, гордея се с теб. Днес дай най-доброто от себе си. Така правят истинските шампиони. Най-голямата награда е да знаеш, че си направила всичко по силите си, а не златото. Дай най-доброто от себе си и знай, че ти си истински шампион.“

След подобно послание, независимо от представянето, как мислите, че ще се чувства младата състезателка?

Преди да кажете каквото и да е било добре помислете върху посланието, което отправяте. Победата на всяка цена е обременително изискване. Пречи ви да се отпуснете и с лекота да покажете на какво сте способни. Във важните моменти е по-добре да забравите за резултата и да се фокусирате върху задачата. Ако съзнанието ви е спокойно, ще успеете.

Успехът е процес. Успехът не е един, два или сто златни медала. Успехът е начин на мислене, на действие, на посрещане на предизвикателствата, на всеотдайност, на постоянство, на устойчивост и супер вяра в себе си.

Думите, които изричате могат да вдъхват сила в другите. Могат и да ограбват силата им. Това се отнася за начина, по който говорите със себе си и за начина, по който говорите с близките ви.

Преди да мотивирате някого, в това число и себе си, помислете върху силата на думите, които се каните да споделите, водени от позитивни намерения:

– Ще вдъхнат ли думите ви сила в другия?
– Ще ограбят ли силата на другия?

Думите са неутрална сила. От вас зависи как я използвате – градивно или разрушително. Мама мотивира детето си, водена от позитивно намерение. Респект!

Към позитивното намерение добавете щипка далновидност и резултатът ще е истинско злато.

Думите са неутрална сила. Използвайте я градивно!

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

Добави коментар

Публикувай своя коментар