По-щастливи

Каквото чувстваш ти, чувствам го и аз

Каквото чувстваш ти, чувствам го и аз

Преди седмица с големият ми син се прибирахме от тренировка. Паркирах колата и тръгнахме към кооперацията. Пътя ни минава през разкошна поляна. Вървяхме, говорихме си и се смеехме. В този момент забелязах нещо, което дълбоко ме трогна.

На поляната имаше мъж, жена и две деца. Мъжът постилаше завивки, а жената се суетеше около децата – едното беше по-голямо, а другото съвсем малко и неуверено крачеше напред-назад.

Останах с впечатлението, че семейството се кани да нощува под открито небе. Все още не беше толкова топло и ми стана мъчно за тях. Особено за малките деца.

В същото време ние се прибирахме към уютният си дом, където ни чакаше вечеря и топло легло, но най-вече покрив над главата. Синът ми не забеляза семейството и аз не споделих с никого какво съм видял. Не исках да разстройвам когото й да било. Запазих чувствата си за себе си. От една страна ми беше мъчно, от друга, бях благодарен, че имаме покрив над главата си и всичко най-необходимо, за да живеем спокойно.

Нощта отмина и на другия ден всичко продължи както обикновено. След около две вечери се прибрах у дома страшно изморен. Вечеряхме и легнах на пода да гледам някакво предаване. Едно от любимите ми неща е да сложа възглавница на ръба на дивана и да гледам нещо интересно на пода.

Понякога се случва от умора да заспя както гледам. Ако се усетя, ставам и си лягам в леглото, ако не  – разчитам на съпругата ми да ме събуди и да се преместя.

Тази вечер заспах на пода. Съпругата на два пъти се опита да ме събуди, но усетих в себе си силно желание само да ме завие с одеяло и да спя на земята. След втория опит тя ме остави и на сутринта се събудих наспан. Чувствах се отлично.

Направих кафе и излязох на балкона да се насладя на тишината и спокойствието. В главата ми се въртяха мисли за онова семейство на поляната, за съдбата им, за непреодолимото чувство да прекарам една нощ не в леглото, а на пода. Сякаш нещо в мен ме накара да споделя по някакъв начин съдбата им, или поне да покажа че съм съпричастен с тях.

Светът е пълен с човешки драми. Възхищавам се на хората, които в най-тежки условия не се отказват, а продължават да се борят с живота. Към тях не изпитвам съжаление. Към тях изпитвам съпричастност и състрадание.

Мисля, че тези чувства са ключът, който отваря сърцето ни за другите и ни мотивира да помагаме и да правим добро според възможностите си.

Мисля, че всеки от нас има нужда от подкрепа в един или други момент и когато я получи, шансът да се пребори се увеличава.

Мисля, че това е начинът да намалим страданието и да дадем своя принос за целта да живеем в един по-щастлив свят.

Може да ви звучи утопично. Но вземете едно камъче и го хвърлете във вода. Ще видите как то прави множество вълнички преди да потъне. Така е и с добрите постъпки. Често не виждаме ефекта от тях, но той е там.

Нека хвърляме повече камъчета и да се надяваме, че постъпваме правилно – всеки според възможностите си. Тогава е напълно възможно израза „Каквото чувстваш ти, чувствам го и аз“ да се превърне от утопия в реалност.

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

Добави коментар

Публикувай своя коментар