По-щастливи

Как да общуваме с подсъзнанието – нашия верен и загрижен приятел

подсъзнание
Как да общуваме с подсъзнанието - нашия верен и загрижен приятел.

От няколко месеца насам започнах да сънувам сънища, които ми говорят. Разбира се, не става въпрос за нищо паранормално. Когато заспим, контролът на Аз-а отслабва и подсъзнанието се активизира. В началото психолозите смятали, че подсъзнанието е нещо страшно и плашещо. Днес мнението на учените за подсъзнанието е по-различно.

В него се пази абсолютно всичко – от първия ден, в който се появим на бял свят. Спокойно можем да го определим като огромен и добре подреден склад за съхранение на информация.

Другата особеност на подсъзнанието е, че то не общува с нас на езика на съзнанието. Подсъзнанието използва символи, метафори и, понякога, плашещи за нашето съзнание образи. Това създава склонност да се страхуваме от сънищата си и в уплаха си да пренебрегваме тяхното послание. Но този страх е неоправдан.

Как да се сприятелим с подсъзнанието?

Първата стъпка е да създадем условия съзнанието и подсъзнанието да си общуват. Когато между тях се изгради доверие, все повече информация ще започне да изплува от дълбочините на подсъзнанието на повърхността. Чудесен начин за изграждане на подобна връзка е медитацията. По време на медитация съзнанието се успокоява, седим неподвижно и култивираме нагласи като приемане, неосъждане, доверие, кураж и други.

Постепенно контролът на Аз-а отслабва в будно състояние и от подсъзнанието започват да изплуват спомени, емоции, мисли. Приемайки ги, без да ги осъждаме и потискаме, подсъзнанието разбира, че може спокойно да ни говори. Така лека-полека приятелството започва да укрепва.

Колкото повече подхранваме този процес, толкова по-малко имаме нужда от двата основни механизма – изтласкване и потискане, които прекъсват връзката между съзнанието и подсъзнанието.

Поне при мен се получи така. След като започнах да медитирам редовно, изведнъж започнах да сънувам сънища, които ми „говорят“. Забелязах този факт и се почувствах щастлив.

Защо ли?

Подсъзнанието е мъдро и винаги е на наша страна. То е част от нас и желае нашето благоденствие.

Втората стъпка е да вземем решение, което с времето да потъне в тъканта на нашето подсъзнание и то да го приеме като ръководна програма за развитието ни. Например аз твърдо съм решил, че искам да съм добър родител за своите деца. Това е моята роля – да им давам цялата си любов и подкрепа, както и всичко от което имат нужда.

Когато целта стане плът от нашата плът и кръв от нашата кръв, подсъзнанието я приема като стратегическа и започва да ни съдейства за нейното реализиране. То ще използва всяка възможност, за да ни покаже как се справяме, къде грешим, какво да коригираме и какво да правим, за да се върнем на правилния път.

Позволете ми да ви дам един пример:

Една вечер лягаме с големия ми син. На него не му се спеше, а аз трябваше да ставам в пет сутринта. Искаше да си говорим. Това ме изнерви и няколко пъти му казах да затвори очи и да заспива. Накрая ме послуша и заспа. Разбира се, осъзнавах че не откликнах на неговата потребност, а се съобразих с моята – да се наспя. Същата вечер сънувах „кошмар“. Събудих се направо ужасен.

Сънувах, че сме някъде двамата, а той не слуша и дивее. Ядосах се и избухнах. В този момент реших, че е време да съм по-суров с него и му ударих един шамар (подчертавам това беше насън). В отговор той ми се усмихна и сякаш ми каза:

– Голяма работа като ме биеш. Това няма да помогне.

Реакцията му усили яда в мен и отново го ударих. От очите му рукнаха сълзи, а крехкото му телце неудържимо се разтрепери. В този момент осъзнах какво съм направил. Сърцето ми се изпълни с непоносимо чувство на вина, разридах се като малко дете и си повтарях наум:

– Какво направих? Защо му причиних такова страдание? Това ли е лицето на бащината любов?

Прегърнах го и плаках с него. Исках да имам вълшебна пръчка, с която да върна времето назад и да поправя чудовищната си постъпка.

Не искам да ви казвам с какво чувство се събудих. Сякаш бях преживял филм на ужасите на живо. Направих си кафе, поуспокоих се и започнах да мисля върху съня. Разбрах какво подсъзнанието е искало да ми каже:

– Искаш да си добър баща, нали? Синът ти имаше нужда от „скъпоценното“ ти внимание за пет минути, а ти му се скара да заспива, защото повече държиш на личния си комфорт. Не смяташ ли, че добрите родители откликват на потребностите и желанията на децата си и винаги са готови да се лишат, за да удовлетворят емоционалните им потребности? А ти? Ти как постъпи?

Мисля, че разбрах посланието на моя „кошмар“.

Както ви споделих, подсъзнанието не общува със съзнанието конкретно.

То говори на по-различен език и често той е плашещ. Но ако се научим да не се страхуваме, много по-вероятно е да разбираме посланията му. По този начин подсъзнанието се превръща в наш съюзник и верен приятел, с който заедно вървим напред по пътя на позитивното развитие.

Благодарих му за откровението и си направих следния извод:

– Когато детето ти има нужда от теб, отдели му от своето време. Дори това да означава, че ще спиш десет минути или час по-малко, заслужава си. Ти искаш да си добър баща и всяко дете заслужава добър баща до себе си.

След този сън подсъзнанието разбра, че се вслушвам в неговите съвети и стана по-активно. Вече доста по-често сънувам говорещи сънища. След като се събудя и си спомня „говорещия сън“, не бързам да се плаша и не се опитвам да го потисна, за да се успокоя.

Истинското успокоение идва след като разкодирам посланието и благодаря за съвета, изпратен ми от моя приятел.

Подсъзнанието притежава дълбока мъдрост и е добронамерено към нас в стремежа ни да бъдем по-осъзнати, по-добри и да живеем по-щастливо със себе си и с любимите други. Единствено не трябва да се плашим от неговия език и да помним, че то е наш верен приятел, загрижен за благото ни.

Радвам се, че започнах да сънувам подобни сънища, които ми говорят. Радвам се, че стават все по-чести.

Благодарение на тях имаме възможност да опознаваме по-добре себе си и да взимаме по-добри решения как да действаме и какви да бъдем. Не на последно място, колкото повече сближаваме подсъзнанието със съзнанието, толкова по-цялостни личности ставаме. Сянката ни намалява и накрая може да не остане и следа от нея.

Вместо обобщение:

– Не се плашете от езика на подсъзнанието.

– Отделяйте време в тишина, в което да отслабвате контрола на Аз-а, за да може подсъзнанието да започне да се сприятелява със съзнанието. Може да медитирате, да релаксирате, да лежите потопени в спокойствие, откъснати от злободневните мисли и да се оставите просто да бъдете.

– Определете ценностите си и си поставете ясни и конкретни цели. Нека те да станат с времето кръв от вашата кръв, да потънат дълбоко в подсъзнанието ви, за да може то да ги приеме като стратегически.

– Наблюдавайте сънищата си и очаквайте полезни послания.

– Разсъждавайте върху тях, отчитайки събитията и ситуациите преди съня и ги свързвайте с вашите ценности и цели. В тях се крие ключът към правилното тълкуване и възможността да правим конструктивни изводи.

– Благодарете на подсъзнанието за загрижеността му към вас, за подкрепата, която ви оказва, за неговото приятелство и доброжелателност.

– Претворявайте прозренията си в дела. Лозето все още иска мотика.

Подсъзнанието е място на изобилието. Ние буквално седим върху заровено богатство, което очаква да го открием и да го използваме разумно и градивно.

Желая ви приятни сънища, изпълнени с лични прозрения, които да ви правят по-добри и по-щастливи!

Заслужава си. Защото можем да даваме на себе си и другите единствено това, което имаме.

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

Добави коментар

Публикувай своя коментар