По-щастливи

Как изграждаме доверие в отношенията с другите

как да изграждаме доверие
как да изграждаме доверие

Доверието във отношенията е като свеж въздух, който създава атмосферата, в която те процъфтяват. То е тънката нишка, която ни свързва един с друг.

Благодарение на него се чувстваме сигурни, спокойни и уверени в другите.
Благодарение на него, можем да се отпуснем и да оставим притесненията настрана. Благодарение на него, усещаме почвата под краката си стабилна и твърда.

Без доверие е трудно да си представим процъфтяващи отношения, които носят щастие. Доверието се изгражда трудно, лесно се руши и още по-трудно се възстановява. Затова всеки, който иска да бъде щастлив с другите, следва да обръща внимание на тази основна съставка на щастливите взаимоотношения.

Как изграждаме доверие в отношенията с другите?

Позволете ми да ви запозная с част от теорията на игрите. Класическият проблем в теорията на игрите се нарича дилемата на затворника.

Представете си, че Аз и Иван сме затворници и подготвяме план за бягство. Ако си сътрудничим, ще успеем. Но ако аз изпълня своята част от уговорката, а Иван ме издаде на охраната на затвора, ще бъда наказан. И обратно, ако Иван изпълни уговорката, а аз го издам, охраната ще ме награди и ще накаже него. Ако взаимно се издадем, и двамата няма да спечелим нищо. При този вариант, измамата не ни позволява да извлечем ползите от взаимното сътрудничество. Така възможността за бягство е осуетена.

В игрите с дилемата на затворника решението, при което двамата играчи мамят, се нарича „равновесие на Наш“. Ако доверието между двамата играчи е ниско, тогава измамата е най-добрата възможна стратегия, защото намалява шансовете на отделния играч да остане с празни ръце. Но измамата води до по-лош резултат, когато се вземат предвид действията и на двамата играчи – другият играч също избира измамата и тогава никой не печели нищо.

Въпросът е как играчите да изберат сътрудничеството, а не измамата, като стратегия за действие с цел постигане на оптимален резултат?

Според специалистите при еднократна игра с дилемата на затворника, при която играчите се срещат само веднъж, положително решение не съществува – то е възможно само след сложни стратегии за предварително обединяване около общата цел.

Робърт Акселрод е един от първите, които демонстрира, че съвместно решение може да възникне при многократна игра (повтаряна няколко пъти), в която на едни и същи играчи им се налага да взаимодействат помежду си. Чрез простичката стратегия „ти на мен, аз на теб“, при която единият играч отговаря на вярността с вярност и на измамата с измама, се стига до процес на обучение, водещ всеки играч до извода, че в дългосрочен план стратегията на сътрудничество дава по-голяма индивидуална изгода, отколкото стратегията на измама, и следователно е най-разумна и оптимална.

Какво можем да научим за доверието от игрите с дилемата на затворника?

Първото, което можем да научим, е, че за изграждане на взаимно доверие е необходимо да имаме обща уговорка. В случая с дилемата на затворника това е плана за бягство. При взаимоотношенията ни с другите общата уговорка е винаги индивидуална, но обикновено включва изисквания като вярност, честност, искреност в общуването, вземане на общи решения и други. Препоръчително е да установим точни критерии за доверие. Така всеки ще може да действа с ясното съзнание дали избира сътрудничеството или измамата.

Второ, от примера с дилемата на затворника виждаме, че винаги има известен риск другият да избере измамата като стратегия за действие. Ако единият от играчите се чувства застрашен от измама, възможно е той самият да избере измамата, за да се предпази от риска да остане с празни ръце. Следователно, вторият ключов момент при изграждането на доверие е да имаме смелостта да поемем известен риск и да държим на сътрудничеството докрай. Защото, ако се подадем на съмненията си „Дали другият не ни мами?“, току-виж сме се изкушили да намалим възможните загуби, като загърбим сътрудничеството и отдадем предпочитание на измамата. Проявявайте смелост и се доверявайте, като разчитате на здравия си разум.

Трето, за да изградим взаимно доверие, е необходимо да „обучим“ другия, че може да ни има доверие. Тук ключовата дума е многократност. От нас се изисква многократно да демонстрираме с поведението си, че спазваме общата уговорка и отговаряме на вярността с вярност.

Оправдавайте гласуваното ви доверие и стойте настрана от измамата.

Изграждането на взаимно доверие е постепенен процес. Изискват се време, усилия, риск, смелост и вяра да правим това, което е взаимоизгодно и за което сме се договорили. В името на общата цел и взаимната изгода си заслужава да градим доверие и да създаваме атмосфера за процъфтяващи взаимоотношения.

Сътрудничеството е най-изгодната стратегия, чрез която изграждаме доверие и всички печелим повече.

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

Добави коментар

Публикувай своя коментар