По-щастливи

Лесен ли е животът на щастливите хора?

щастливи хора

Някои хора имат склонност да си мислят, че животът на щастливите хора е по-лесен.

Грешка!

Никому не бих препоръчал да се заблуждава, че щастливите хора нямат проблеми и живеят безгрижно, сякаш са галеници на съдбата.

Не знам дали сте чели книгата на Доналд Тръмп „Не се отказвай!“, но на мен лично ми е една от любимите. 

Доналд Тръмп е пример за преуспял човек, и най-вероятно е щастлив. Ако прочетете книгата му, ще се убедите, че никак не му е било лесно. Вярвам, че и днес не му е лесно.

Често гледаме отстрани чуждия успех и смятаме, че някои хора живеят безгрижен живот, лишен от проблеми, и си мислим:

– Колко им е лесно. Е, да бях и аз на тяхното място. Ех, ако нямах тези проблеми и аз бих могъл да съм като тях.

Нарочно давам пример с Доналд Тръмп. Който има желание, може да си купи книгата и да я прочете. Гарантирам ви, че след прочита никога вече няма да си помислите, че животът предлага опцията да живеем безгрижно, без трудни моменти и тежки загуби. Невъзможно е!

Също така е добра идея да прочетем биографиите на други известни личности или да отделим време и да опознаем съдбите на хора в нашето обкръжение. Действа отрезвяващо.

Спомням си докато работех още като студент в книжарница „Хеликон“, как успявах да създам (без да го съзнавам) лъжливо впечатление у колежките си.

Една сутрин преди да отворим врати за клиентите, колежката ми на смяна ме погледна и ми каза:

– Винаги си усмихнат и си в добро настроение. Искам и аз да няма проблеми.

Моля! Аз ли нямам проблеми?

Предстоеше ми да защитавам дипломна работа и бях под напрежение.

Работех на второ място, за да печеля повече пари.

Времето все не ми стигаше и се лишавах от пълноценен сън.

Нямах възможност да излизам и да се забавлявам с приятелите си.

Преживявах любовна раздяла.

Готвех се за изпит за черен пояс по карате.

Вече знаех, че отговорността за живота е моя. Чудех се с това равнище на доходи, кога ще имам достатъчно пари да си купя самостоятелно жилище, или поне да си наема квартира (изглеждаше ми невъзможно).

Желаех да запиша второ висше, но нямах спестени пари, с които да си платя таксата поне за първия семестър.

Исках да срещна онази любов, която „се крие зад ъгъла“ и отново да бъда щастливо влюбен, ала тя упорито се криеше.

Сигурно съм имал и други проблеми в онзи период, но ще спра дотук.

Въпреки всичко, още тогава знаех, че притеснението, безпокойството и оплакванията с нищо не помагат. Напротив, те отнемат от така нужната ни енергия, с която да градим стъпка по стъпка нашето по-добро бъдеще.

Щастливите хора не са имунизирани срещу проблемите и житейските трудности. Животът им определено не е по-лесен от този на другите.

Просто те са избрали различен подход, който им позволява да използват всяка частица от личната им енергия по съзидателен начин.

Това е по-трудно в сравнение с избора да седнеш и да се жалваш. Винаги да поемеш отговорност е по-трудно, отколкото да играеш ролята на жертва.

Питър Дракър казва:

„Дори когато ситуацията поставя ограничения, обикновено има важни и уместни неща, които все пак могат да се свършат. „

Щастието е именно такава ситуация. То изисква от нас култивирането на определен начин на мислене, отношение и съзнателни действия спрямо ситуациите, в които животът ни поставя и изненадите, които ни сервира.

Щастието изисква утвърждаването на определени качества на характера, които да ни помагат и да ни вдъхват свежа енергия.

Но най-вече изисква да правим това, което е по силите ни, независимо от ограниченията на моментната ситуация.

Щастливият човек в известна степен прилича на балерина.

Когато я гледаме на сцената, се възхищаваме на лекотата и грацията на движенията й; на красотата, която излъчва; на майсторството й. Лесно можем да се подведем и да си кажем: – „Това е лесно!“

Дали?

Замислете се за минута колко тренировки , колко усилия, колко пот, колко болка, колко трудности, колко лишения стоят зад гърба й. Тоест, каква е реалната цена на лекотата?

Определено е висока, но тя е направила своя избор и продължава да дава най-доброто от себе си. Именно затова може да излезе на сцената и да дари красота и позитивни емоции на публиката.

Аплодисментите са нейната награда. А най-голямата награда е удовлетворението, което я изпълва, след като се обърне назад и види дългия и трънлив път, който е извървяла, за да получи тези аплодисменти.

Да, удовлетворението й носи щастие, но в никакъв случай животът й не е по-лесен.

Щастието не е лесна работа. Никак даже. 

Щастливите хора не са имунизирани срещу проблеми, трудности и невзгоди.

Щастливите хора не са защитени от превратностите на съдбата.

Щастливите хора са „корави балерини“, които ясно знаят, че цената на успеха, удовлетворението и щастието е висока, затова пък си струва.

Това ги изпълва с решителност и ги мотивира да преодоляват достойно всички препятствията по трънливия път.

И когато някой, гледайки отстрани, ви каже: – „Е, лесно ти е на тебе. Де да бях на твоето място!“, знайте, че този човек още не е готов да поеме пълна отговорност за своя живот.

Знайте, че този човек в момента живее под нивото на своя потенциал. Знайте, че този човек живее с илюзията, че на този свят има лесни успехи и лесно щастие.

Ключовият въпрос е кой път сме избрали и избираме всеки ден – лесния или трудния?

Струва си да се замислим какво искаме и какво сме готови да направим, за да превърнем мечтите и желанията си в реалност. Това е по-трудното.

По-лесното е да гледаме отстрани и да се самозалъгваме „Колко му е лесно! Всичко му е наред!“. Лесният път крие една голяма опасност – на него няма да срещнете неограничените възможности на своя потенциал, а това е сигурна рецепта за нещастие.

Аз лично предпочитам трудния път и не вярвам в лесните неща. Вярвам в силата на личния избор, в личната визия, в стойността на знанията и уменията, в ценността на съзнателните усилия и неуморния труд, в решителността и последователността, във вътрешната ни сила и безграничен потенциал, в неотклонното следване на избрания път. В това вярвам.

Ако не ми вярвате, спрете да гледате отстрани, запишете се на балет, и ви гарантирам, че под ръководството на най-добрия учител – опита, ще се освободите от илюзиите и ще се изправите пред избора – кой път да поема и готов ли съм да платя цената?

Готов ли съм да платя цената е риторичен въпрос, защото ние винаги си плащаме. Въпросът е за какво?

Това вече зависи от нас!

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

2 коментара

Публикувай своя коментар

  • Здравей Ваня,
    Мога само да ти благодаря за стойностния коментар. Убеден съм, че щастието не може да бъде „заключено“ или пък поставено в каквато и да е рамка. От твоя коментар си взимам вдъхновение и любов, с които продължавам напред с лекота

  • Здравей Цецо и изобщо няма да казвам колко ми е приятно това общуване, колко съм щастлива от този факт и колко ти благодаря. На този въпрос за щастливите хора, дали им е лесно и каква цена са платили, си казал всичко от тази гледна точка, в която „заключваме” щастието в рамката на финансовото благополучие, на разбирането за щастие в света на материалното. Съгласна съм с теб, но не мислиш ли, че когато се „обвържем” с мисленето, че „трябва” да направим „това, това и това …” за да бъдем щастливи, ще живеем под постоянен стрес, с постоянно чувство на „НЕДОСТИГ” и неудовлетвореност …
    Ти си щастлив човек не заради трудностите, които си преодолял за да си днес това, а заради това, че и тогава и сега се радваш и усмихваш на живота. Затова аз мисля, че на „щастието” му е потребно вдъхновение и любов към живота, а не усилие … Останалото е лесно, естествено и нормално … имам предвид препятствията и трудностите, според избора и отговорността ни …