По-щастливи

Как отхвърлянето може да освободи по-доброто ви Аз

self-talk

През 1936 година 43-годишният психоаналитик Фриц Пърлс пропътувал 4000 мили от дома си в Южна Африка за дългоочаквана среща със Зигмунд Фройд. Поводът е годишният психоаналитичен конгрес, който по това време се провежда в Чехословакия.

Пърлс е изключително въодушевен от пътуването и от доклада, който се готви да изнесе. Написал е нещо, което смята, че ще допринесе за развитието на психоанализата. Но историята не се развива според очакванията му. Точно обратното. Участието му в конгреса се оказва унизителна катастрофа за него.

Докладът му не е приет ентусиазирано, а новите му идеи не са приветствани от ортодоксалното психоаналитично общество. Най-големият удар обаче идва от самия Фройд. Пърлс така и не успява да прекрачи прага на стаята на Фройд. Когато му казва, че е изминал целият път от Южна Африка, за да се срещне с него, Фройд отговаря с въпрос:

– Добре, и кога се връщате?

Пърлс си тръгва смазан и засрамен, чувствайки се подценен и презрян. Гневът обаче много скоро заменя тези чувства и той напуска конгреса с твърдото решение:

– Ще ти покажа аз на тебе! Ти не можеш да се държиш така с мен.

Трансформацията на Пърлс

Срещата с Фройд оставя траен отпечатък върху Пърлс. Дъщеря му отбелязва, че се е върнал от конгреса „съвсем различен човек”. От „посредствен психоаналитик” (както сам се определя) той става пламенен защитник на нова форма на терапия и философия за човешката природа, която проповядва на другите и сам практикува в живота си.

Решава, че не се нуждае нито от външна подкрепа, нито от някакъв източник извън себе си. Пърлс достига до съзнанието, което съставлява същността на неговата гещалттерапия:

Аз трябва сам да поема цялата отговорност за съществуването си.

Той се отдръпва от професионалната си идентификация като фройдистки психоаналитик и започва да прави „своето нещо”. Превръща се в терапевт, който е водач и вдъхновение за стотици хора, които го познават лично, и за хиляди, които следват предписанията му за живота. Последователите му гледат на него като на гуру, а популярността му е феноменална.

Когато Пърлс е приет в болницата в Чикаго в 1970 г., полицията трябвало да държи настрана тълпата от верни привърженици, струпали се на мили от оградата. Те чакали там шест дни, докато той починал.

Огромна популярност добива и неговата гещалтмолитва, която в голяма степен изразява основните му идеи:

„Аз правя моето нещо, а ти правиш твоето нещо. Аз не съм в този свят, за да живея според твоите очаквания.

И ти не си в този свят, за да живееш според моите. Ти си си ти и аз съм си аз и ако случайно се намерим един друг, това е прекрасно.

Ако не, тогава нищо не може да се направи.”

Биографичната история на Пърлс чудесно отразява трите основни етапа в човешките взаимоотношения:

Свързване: Например детето в началото зависи изцяло от родителите си. То се нуждае от тяхната любов, грижи, внимание и присъствие. Детето и родителите са неразривно свързани с цел задоволяване на биологичните и емоционалните му потребности.

Диференциация: С времето детето става все по-автономно. Учи се да разграничава своите подтици от нуждите на средата. Започва да изследва света и да проявява способности си. Но все още е здраво свързано с родителите и има нужда от тях, като източник на подкрепа, одобрение и насърчение. Пъпната връв не е прерязана. Може да се“храни“ по-малко, но има нужда от емоционалната родителска храна.

Отделяне: Детето вече е пораснал човек, който става все по-малко зависим от външни източници. Той определя сам личния си път и започва да взима самостоятелни решения. Това означава, че се освобождава от зависимостта си към хората, с които е бил особено близък, и започва да носи отговорност за себе си.

Отделянето като етап е характерен за зрялата личност, която познава себе си, своя потенциал и своите възможности. Пъпната връв е прерязана. Зрялата личност има какво да предложи на света и на другите, и също така може да получава от тях без да е зависима от оценките, от външното одобрение и от чуждото мнение.

Да се върнем към Историята на Пърлс

Мисля, че срещата между Пърлс и Фройд, както и събитията на конгреса, са изиграли ключова роля за неговото емоционално отделяне. Разочарованието и гнева не са го озлобили. С тях той е укрепил вярата в себе си и своя потенциал, своята решителност, и напълно логично, е поел по собствения си път.

Оказва се, че негативният стимул може да доведе до значителна личностна трансформация, в която човек да се освободи от ненужното и да прояви най-доброто от себе си.

Накрая бих искал да споделя моето лично мнение:

Успехът не се преследва, той е следствие. Успехът можем да го очакваме тогава, когато сме готови да прережем пъпната връв и да престанем да бъдем зависими. Най-големите успехи идват, когато повярваме в себе си и „поемем цялата отговорност за съществуването си“.

Ако някога някой ви отхвърли, приложете правилото за 24-часа – страдайте 24 часа колкото искате, а след това можете да си спомните за Пърлс и неговото прозрение:

„Аз трябва сам да поема цялата отговорност за съществуването си”

 

В света на личната отговорност ни чака нашият по-добър Аз. Използвайте позитивните и негативните стимули, за да бъдете свободни, отговорни, успешни и щастливи.

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

Добави коментар

Публикувай своя коментар