По-щастливи

Нашата общност

teacher-in-school

Колелото на живота се върти. И така, настана време аз да присъствам на родителска среща. Сякаш беше вчера, когато седях на чина и моите родители изпълняваха това задължение.

Преди да дойде госпожата и да открие срещата една млада баба сподели:

– На този чин седях в час по френски.

Усмихнах се. След толкова години в същата стая на същия чин.

Невероятно!

Родителската среща започна и разглеждахме основно организационни въпроси. След края на първата част дойде ред да отворим темата за пари – трябва ли да се плаща за охрана, за това, за онова …

Госпожата обясни на всички родители, че никой не е длъжен да плаща, но всеки може да направи дарение за училището. И даде страхотен пример със спортната база. Обясни ни как тя се подновява парче по парче изцяло със средства събрани от дарения. Наистина резултатите са видими и децата ни имат възможност да бъдат активни.

Направи ми впечатление, че темата „пари“ предизвиква крайно негативни настроения. Доста от родителите са готови да ти издерат очите преди да дарят в полза на училището. Донякъде разбирам тяхната нагласа и реакция. Писнало е им да ги доят, да взимат от тях, да им казват „трябва“. Особено у нас, където парите винаги не стигат.

Замислих се за тази негативна нагласа. Имаме възможност да даряваме. Всеки според възможностите си. В крайна сметка даренията се използват за облагородяване на училищната база, която е за нашите деца. Само че доста родители гледат на даренията в краткосрочен план, което в мислите им звучи така: „Отново искат да ме издоят.“ Предполагам, че немалко родители живеят с убеждението, че държавата трябва да се грижи за всичко. Може и да са прави ….

Има и друга гледна точка. Тази на дългосрочната и на по-дълбоката перспектива.Държавата е само един от източниците на ресурси. Другият основен източник сме ние – родителите. Чрез своите дарения, възрастните се грижим за бъдещето на нацията, за цвета й, за децата на България.

Именно младата баба ми помогна да осъзная, че даряваме днес в името на нашата общност. Децата на нашите деца ще продължават да учат в тези училища (точно като нея) и заслужават добра база, в която да развиват потенциала си.

Това е един по-дълбок и осъзнат поглед към бъдещето. Ние не даряваме единствено за благото на собствените си деца. Даряваме за всички деца и за следващите поколения.

Най-голямата възможност е да осъзнаем, че сме общност, която може да избере пътя на взаимната подкрепа. А голямата надежда е това да се превърне в част от нашата култура.

Децата ни го заслужават. Отговорността е наша и би било повече от прекрасно всеки да подкрепя общността си с каквото може, с колкото може и когато може. Останалото са подробности.

За да започне това да се случва, трябва да зачертаем нагласата, че някой нещо ни дължи и че ние сме дойни кравички. Не. Ние сме такива, каквито изберем да бъдем. Можем да бъдем осъзнати, подкрепящи и прозорливи.

Време е да запретнем ръкави и да започнем да градим гражданска култура, която да завещаем на децата си и на техните деца, благодарение на която да процъфтяваме като общност. Време е!

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

Добави коментар

Публикувай своя коментар