По-щастливи

Ние притежаваме властта да избираме

Имало двама братя. Единият бил преуспяващ бизнесмен и общественик, с добра репутация в обществото. Другият бил известен престъпник. Пред входа на съда журналисти обградили втория брат и го попитали:

– Как станахте престъпник?

– Имах тежко детство. Баща ми беше алкохолик. Биеше майка ми и мен. Можех ли да стана друг?!

В същото време няколко други журналисти обградили първия брат и го попитали:

– Известен сте с вашите успехи и добри дела в полза на обществото. Как постигнахте всичко това?

– Имах тежко детство. Баща ми беше алкохолик. Биеше майка ми и мен. Можех ли да стана друг?!

На пръв поглед звучи парадоксално!

В тази анекдотична притча отново е поставен въпроса за социалната среда, в която израстваме, влиянието й върху нас и личните избори, които правим. Вероятно най-важният избор за всеки един от нас е какъв човек решавам да бъда. Някои се оправдават със съдбата си. Други я използват като опора за позитивен растеж и реализация на най-добрата страна на човешката ни природа.

Разбира се, колкото по-хранителна е средата за децата, подрастващите и всички останали, толкова по-добре. Но за съжаление, не живеем в идеален свят. Светът ни е пълен със страдание. Въпреки всичко, тъмната страна е само половината от историята. Виктор Франкъл е един от първите, които говорят за това, че между стимула и реакцията има малко пространство. В него се съдържа нашата ембрионална свобода, която никой не може да ни отнеме.

Той открива този принцип докато се бори за оцеляването си в нацистките концентрационни лагери по време на Втората световна война. В. Франкъл постулира, че дори в най-нечовешките условия, ние имаме свободата да избираме как да реагираме и съответно какви да бъдем.

Притчата, с която започнах, чудесно илюстрира тази истина за човешката ни същност. Важно е какво ни се случва, но още по-важно е как ние избираме да реагираме на това, което ни се случва.

Много хора са станали по-добри и по-достойни, именно защото са преживели „на свой гръб“ грозната страна на човешката природа. Други не са успели да се справят и са се превърнали в подобия, или дори в по-добри версии на своите „палачи“.

Няма място за вина или обвинения. Всеки прави най-доброто, на което е способен според собствените си сили. По-скоро става въпрос за познаване на човешката природа.

Важно е да знаем, че ние имаме тази вродена свобода, която ни дарява със силата да избираме. Може да ни коства много страдания и усилия, но това не отменя факта, че разполагаме с властта на личния избор.

Изследванията в съвременната позитивна психология продължават и потвърждават учението на В. Франкъл (Логотерапия), но вече се говори за концепцията за посттравматичен растеж.

Когато преживеем травмиращо събитие/я (като това да живееш с баща алкохолик, да се чувстваш безпомощен, когато баща ти бие майка ти и самия теб систематично например), психолозите знаят, че човек има невероятен потенциал да се справи с последиците от травмата. В справянето с травмиращите събития се разграничават три основни етапа:

1. Оцеляване.

2. Възстановяване.

3. Посттравматичен растеж.

Най-важното, след като оцелеем, е да започнем да овладяваме емоционалния дистрес и да се справяме с натрапливите мисли, образи и негативни емоции. Самият процес на възстановяване често е дълъг и продължителен и изисква професионална подкрепа.

От друга страна, преживяваната травма дава възможност на личността да преосмисли някои фундаментални въпроси – убежденията и вярванията за себе си, за другите и света; да научи трудни житейски уроци; да намери и открие смисъл в случилото се; да реши как да продължи напред.

Посттравматичният растеж не е нито универсален, нито задължителен. Въпросът е, че съвременните данни показват, че той е възможен. Постигането на посттравматичен растеж позволява на личността да започне да функционира на по-високо ниво от това, на което е функционирал преди преживяването на травмата. Постигането на посттравматичен растеж прави хората по-емпатични, по-състрадателни, по-добри към останалите и дори по-мъдри. Разбира се, не е необходимо да преживяваме тежки житейски кризи или травмиращи събития, за да станем по-добри, по-състрадателни, по-емпатични, по-мъдри и по-загрижени за обществото.

Основното е да осъзнаем, че въпреки трудностите и тежките удари на социалната ни съдба, в нас има сили, с които можем да се издигнем над нея.

Това е повод за оптимизъм и вяра, така и източник на вътрешна сила в трудните моменти. И още нещо. Винаги е добре да размишляваме как нашето поведение се отразява на другите и да помним, че положителният пример вдъхновява, дава сили и укрепва добрата страна на човешката природа в хората.

Ние притежаваме властта да избираме. Дано повече хора използват личната си власт за процъфтяване!

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

Добави коментар

Публикувай своя коментар