По-щастливи

Тя плува със страха към смелостта и свободата

swim

Миналата събота заведох Атанас на тренировка по плуване. Всички малки деца тренират в първи коридор под зоркото наблюдение на треньора. Седнах на скамейките и започнах да наблюдавам.

Веднага ми направи впечатление, че в първи коридор плува възрастна жена. Бях останал с убеждението, че тренировките са само за деца.

Грешах.

Коридорите са отворени за всеки желаещ. Тя беше екипирана с всички помощни средства, с които се учат да плуват мъниците. Вниманието ми се закотви върху нея. Какво видях? Страх.

Жената изпитваше видим страх от водата. И все пак се беше осмелила да се потопи и да поплува със страха си. След малко страхът взе да прераства в паника и треньорът се намеси на секундата. Приклекна. Започна да я успокоява. Вдъхна й увереност.

Магията подейства и тя продължи да плува със страха. Повече от смела жена.

Колко точно смела е жената, която плува със страха?

През 1972 година група изследователи провеждат изследване, което става класическо в областта на психологията. Те разделят участниците на две групи – А и Б. Група А е информирана, че всеки ще получи лек електрошок. Група Б е информира, че възможността участниците в нея да получат електрошок е 50%. След това измерват физическите показания на всички с цел да установят нивата на тревожност.

Резултатите са буквално шокиращи – никаква разлика в нивата на тревожност между участниците в двете групи. Изводът е, че по-ниската вероятност (50%) не редуцира тревожността от очакването на евентуален сблъсък със страха.

Тук изследователите решават да проверят дали 50% не са твърде висока стойност. Информират участниците в група Б, че ще намалят интензитета на електрошока на 40%, след това на 20%, на 10%, за да стигнат до скромните 5%.

Резултатите: 0% намаляване на нивата на тревожност.

От проведеното изследване става ясно, че ние не реагираме на вероятността нещо да се случи. Ние реагираме на възможността да се случи. Дори 5% са напълно достатъчни да ни направят тревожни.

Жената в басейна знае на рационално ниво, че е в безопасност. Средата е защитена и покрива дори и 5-те%. Тогава защо я беше страх, а пристъпът на паника се опита да атакува?

Изследователите били решени да разберат какъв процент на вероятност ще успее да редуцира тревожността. Продължили с намалението. 4% – нищо. 3% – нищо. 0% – да. При нулева вероятност нивата на тревожност в група Б значително намаляват в сравнение с тези в група А. Честито!

Ето защо нея е беше страх в защитения басейн. Някъде дълбоко в себе си тя знае, че съществува възможност страшното да се случи. Вероятността може да е едно на милион, но все пак е едно. Не е нула. Това е лошата новина. Радвам се да ви я съобщя. Дори ще продължа.

Всеки специалист по управление на риска ще ви каже следното:

– Понятието нулев риск не съществува!

Обречена ли е тази жена? Губи ли си времето в басейна? Заслужава ли си цялото напрежение да се изправиш с лице към страха си? Отговорът е категорично „Да”.

Ние умеем да действаме в съюз със страха си. От еволюционна гледна точка, логиката е желязна. Ако нашите предци не ги е било страх от дивите зверове, е нямало да успеят да предадат гените си и да осигурят продължението на рода и човечеството.

Ето я и позитивната роля на страха. Той ни мотивира да предприемем необходимите действия и да се срещнем с господин Страх подготвени. Това е добрата новина. Дори ще продължа.

Тя е точно там, където трябва да бъде. Тя прави точно това, което трябва да направи. Тя се среща със страха си и го използва, за да стане по-устойчива и силна. Курс на действие – абсолютно правилен.

В действителност смелата жена се подлага на контролирано стоене в плашеща ситуация. По този начин е доказано, че тревожността утихва, придобиваме нова смелост и превръщаме плашещата ситуация в ситуация, която дори може да е приятна. Децата се радват и плуват с усмивка.

Ключовата дума е процес. В повечето случаи е необходимо повече от едно излагане (понякога в буквалния смисъл на думата).

Добрата новина: всяко излагане тревожността намалява, а увереността ни в уменията ни да се справяме нараства. Двойна печалба.

expousure

„Вашата тревожност се намалява с всяко излагане на ситуацията, която ви плаши.“ Източник: „Когнитивно поведенческа терапия.“, Роб Уилсън и Рийна Бренч.

Фактически миналата събота имах удоволствието да наблюдавам на живо контролирано стоене в плашеща ситуация.

Фактически наблюдавах една смела жена, която е решила да каже „Не” на страха си.

Фактически наблюдавах човек, който тренираше (за мен това е точната дума) да „убива” страха си и да дава път на смелостта.

Колко хора го правят? Малко.

Познавам хора, които ги е страх от високо, от мишки, от летене със самолет, от говорене пред публика, от ползване на асансьор, от кръв, от отваряне на разговор с жени, от тъмно, от шофиране, от това да остана сами нощем у дома. За малко да забравя… и от потапяне във вода.

Повечето от тях прекрасно живеят със страха си. От време на време той ги сплашва, но след като всичко отмине, животът продължава. Истината е, че можем (и често го правим) да живеем със страховете си въпреки хроничната тревожност.

Като цяло това не е кой знае какъв проблем. Затова повечето хора не са като тази жена. Те не се решават да се потопят в тревожността си и да излязат по-силни, по-смели, по-свободни.

Ние сме по-големи от страховете си. Ако погледнем обективно, ще забележим че всеки страх е само част от нас. Частта никога не е по-силна от цялото. Освен ако не й позволим.

Има заболявания, при които частта все още е по-силна. Но съвременната медицина напредва все повече и повече. Ние не се предаваме. Заложено ни е да оцеляваме и да процъфтяваме.

Използвайте силата си. Умножавайте я. Живейте смело и свободно.

Няма понятие нулев риск. Има подготвени и достатъчно смели хора. Миналата събота наблюдавах една повече от смела жена как плува със страха си и дава път на смелостта и свободата. Прекрасно. Не я познавам лично. Нито пък тя мен.

Уникалното е, че сега когато пожелая, затварям очи и просто я виждам как плува. Картината ми вдъхва свежи сили и решителност. Защото думите са си думи.

„Същността на знанието е в неговото приложение”

                                                                                       Конфуций.

Не съм сигурен дали Конфуций ще одобри изказа ми, но ще го кажа така:

– Знанието става наша сила, когато си сритаме задника и скочим във водата!

P.S. Лично и поверително

Аз взех шофьорска книжка пред две години и нещо. Сега съм на 37. Позабавих се. Разполагах с какви ли не логични аргументи: „Сега нямам време”. „Сега инвестирам в образование.” „Сега…”

Един ден се прибрах и съпругата ми съобщи, че ме е записала на курс. Тя ме срита в задника. Още на другия ден бях в автомобила на моя инструктор и цял час карах.

Днес взимам ключовете и се качвам в колата. Отивам на работа. Прибирам се от работа. Взимам Наско от градина или Иван от училище. Водя ги на тренировки. Пътуваме семейно. Карам майка ми, когато иска да отиде някъде. Понякога просто обикалям с колата и се наслаждавам. Вкусът на свободата е сладък.

Важна забележка:

Има страхове, с които можем да се справим сами. Факт. Но има страхове, за които е изключително препоръчително да се работи със съответните специалисти. Тази статия е с информативен характер.

Използвайте здравия си разум и не поемайте излишни рискове. Вашето здраве и благополучие са на първо място. Затова има специалисти и тази статия не ги заменя.

Отговорността е лична. Винаги.

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

Добави коментар

Публикувай своя коментар