По-щастливи

„Умееш ли да губиш умно?“ – един ключов въпрос

Умееш ли да губиш умно?
Умееш ли да губиш умно?

Ще ви издам една тайна. Никой не може да печели всеки път. Никой. Поради тази причина въпросът „Умееш ли да губиш умно?“ е ключов за нашето благоденствие и просперитет.

Според мен една от съставките на по-добрия живот е именно умението да губим умно.

Ние сме просто хора. Нито повече, нито по-малко. Но понякога го забравяме и в сърцето ни се загнездва желанието да сме постоянно на върха. Няма начин!

Позволим ли на това желание да ни завладее, сами се обричаме на разочарование и неудовлетворение.

Какво означава „Никой не може да печели всеки път“?

Означава, че всеки от нас, иска или не, ще вкуси (99% вече са вкусвали) от горчивата чаша на загубата. Не звучи привлекателно, но е по-добре да имаме реалистични очаквания и да сме подготвени, защото тогава приемаме случващото се по-леко и се изправяме по-бързо на крака.

Загубата е строг учител. Под нейно ръководство ние се каляваме и развиваме две от най-важните качества:

– Да не се отказваме.

– Да продължаваме смело да се борим за своите мечти и цели въпреки всичко.

Който притежава тези две качества, разполага с невероятно предимство.

Каленият в загубите човек ще падне, ще понесе удара, ще надмогне болката, ще погледне предизвикателството с плашеща решителност и ще му се нахвърли с още повече стръв.

Онзи, който не умее да губи, рискува да не знае как да се справи със загубата и да рухне под нейната тежест. Това може да го погуби. Напълно вероятно е.

Как да усъвършенстваме умението да губим умно, за да продължаваме напред и да постигаме своето?

Повечето хора, да не кажа всички, не обичат вкуса на загубата. Но да не обичаш този вкус е едно, а да не умееш да губиш е съвсем друго. Умението да губиш е като всяко друго – можем да го развиваме и да ставаме все по-добри.

Знам, загубата е болезнена. С нея се познаваме добре и сме се срещали в най-различни ситуации. От нея разбрах, че тя ми дава потенциална възможност да стана по-силен, по-решителен и по-успешен, стига да я приема като скъп гост.

За мен това е първата стъпка при култивирането на умението да губим умно – да осъзнаем и да приемем факта, че загубата е неизменна част от живота.

Приемането променя коренно вътрешното ни състояние и ни позволява да избегнем затъването в блатото на негативните емоции. Съзнанието ни остава прояснено и в състояние на готовност.

Втората стъпка е да се научим да виждаме позитивното в негативното. Два въпроса лично на мен са ми от голяма полза:

1. „Какво научих от тази ситуация и какви изводи бих могъл да си направя?

Благодарение на този въпрос извличаме най-ценното от натрупания опит и се обогатяваме. Пропуснем ли да извлечем, скритите под повърхността уроци, губим.
Чудесна идея е да си записваме направените изводи и от време на време да ги препрочитаме. Това са скъпи уроци от училището на живота. Би било жалко да сме си платили за тях и да не ги използваме. Все едно да хвърляме с лека ръка пари на вятъра. Не е много умно, нали?!

Задавайте си този въпрос, правете си изводи, записвайте ги, припомняйте си ги периодично и ги прилагайте на практика.

2. Анализирането на случилото се и извличането на уроци е основна стъпка. Ала светът не стои на едно място. Случилото се остава в миналото, а ние продължаваме напред.

Тук фокусът вече се премества върху бъдещето. Задайте си въпроса „В какви подобни ситуации, мога да прилагам наученото, за да се представям по-добре?“.

Отговорите на този въпрос ни позволяват да прилагаме натрупания опит от една конкретна ситуация в множество подобни. Ако го направим, ние използваме максимално скъпите уроци, което означава, че сме загубили умно.

Ето и един пример:

След като завърших „Психология“ реших да си направя сайт и да започна да пиша статии. Свързах се с мой познат, който разбира от тази материя и му споделих намерението си.

Изработката на сайта ми струваше 700 лева. Твърде скоро разбрах, че първата версия на shtastieto.com има много недостатъци. Колкото повече знания и опит трупах на тази тема, толкова повече разбирах, че ми трябва нещо по-добро.

Срещнах се с друг мой познат. Обсъдихме моите желания и той създаде втория вариант на shtastieto.com. Разделих се с още 700 лева. Оказа се, че поради незнание платих два пъти за една и съща услуга.

От тази ситуация разбрах, че е задължително да знаеш какво искаш и да имаш поне основни познания, за да можеш да задаваш точни въпроси и да прецениш дали човекът срещу теб ще ти свърши работа.

Днес не съм специалист по тази материя, но поне имам повече знания в сравнение с началото и по-ясно знам какво искам и не искам от своя сайт. Така мога да задавам правилни въпроси и да взимам информирани решения.

Целенасочено дадох този пример. Никой от нас не е експерт във всичко. Обаче когато трябва да разчитате на експерти, е препоръчително да задавате адекватни въпроси и на базата на отговорите да прецените дали да работите с дадения човек или се нуждаете от друг специалист.

Урокът, който днес прилагам в подобни ситуации, е:

Напиши си домашното като проучиш въпроса и чак тогава действай.

Третата стъпка е късата памет. Загубата, освен че е неприятна, нанася удар по самочувствието ни. Лесно е да си кажем „За нищо не ставам“, „Аз съм пълен провал.“ „Тази работа не е за мен.“. Подобни негативни мисли не ни помагат. Ако осъзнаете, че водите подобен вътрешен диалог, просто кажете на висок глас „Стоп!“.

Хора, които живеят повече от добре, са оптимисти и вярват в себе си. Те знаят, че загубата е възможност. Затова използват така наречената „къса памет“, благодарение на която бързо преминават през трудната ситуация и продължават напред с енергия и ентусиазъм.

Те знаят, че загубата е строг учител, правят си изводите и се фокусират върху бъдещето. Както вече казах, това е успешна стратегия да не затъваме в блатото на негативното.

Подобен подход към загубите променя цялостното ни отношение към тях. С времето ставаме все по-добри в умението да губим умно и да продължаваме напред със свежи сили.

Миналото е минало. Ние винаги сме тук и сега. И точно в този момент решаваме как ще продължим напред.

Умението да губим умно е ефективна стратегия. Благодарение на нея можем да действаме по най-добрия възможен начин в настоящия момент с надеждата да посеем семената на успеха и щастието, които утре ще бъдат нашата реколта.

Вместо обобщение:

– Загубата е неизменна част от живота.

– Ние избираме как да се отнасяме към нея.

– Обмислете ситуацията, подгответе се и действайте решително.

– Преглеждайте очакванията си от време на време. Препоръчително е те да са реалистични.

– Ако се случи да загубите, не падайте духом. Вместо това използвайте силата на позитивните въпроси и извличайте най-доброто от случилото се.

– Тренирайте „късата памет“ и фокусирайте енергията си върху бъдещето.

– Каквато и да е ситуацията, тя е такава. Въпросът е какво решаваме да правим.

Загубата винаги е трудна, а често е и болезнена. Факт!

Ала си заслужава да развиваме и да прилагаме умението да губим умно, защото благодарение на него увеличаваме шансовете си да се представяме по-добре, да сме по-успешни и по-удовлетворени от себе си, както и да продължаваме да градим своя по-щастлив живот.

P.S. Загубите в живота са различни. Написаното в тази статия се отнася за повечето от тях, но за други подходът би следвало да е по-различен.

Пожелавам ви по-рядко да губите, но когато ви се случи, се надявам да извлечете най-доброто от ситуацията и вдъхновени да продължите напред към вашето по-добро бъдеще.

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

4 коментара

Публикувай своя коментар

  • Здравей Цецо, приемам че се уча, че съм тук и сега и единственото, което разбрах и което вече знам е, че в във всеки момент аз (оказва се) се „срещам” винаги и единствено само със … с е б е с и! Всъщност ти знаеш като профисионалист това, но и не само, а защото сам си видял в живота си ситуации, които са били предизвикани и подтикнати от теб самия. Интересно е човек да погледне на нещата, събитията и на живота си въобще така и ще разбере, че всъщност никога не е имал провал, никога нищо не е губил и никога нищо няма да загуби! Тогава остава какво? – единствено успеха! Така погледнато (и според мен по най-естественият начин) ние неизбежно водим едно щастливо съществуване! И никак няма да е пресилено или невъзможно точно това да е нашето позитивно и напълно естествено поведение, знанието, че Аз – Ти (Ние) сме родени щастливи хора за да бъдем такива.
    Благодаря ти, че ме подсети за това и изобщо че ми даваш възможност да се замисля за тези неща. Благодаря …

    • Здравей и ти благодаря за споделянето. И аз смятам, че срещата със самите нас е една от най-важните. А в природата нищо не се губи, единствено се трансформира. Ако успеем да постъпваме по този природен начин, да, напълно възможно е да се наслаждаваме на естественото щастие, което е в нас от момента на раждане.
      И аз ти благодаря!

  • Така е,човек се учи от грешките си.От тях си прави поука и извод.Мен живота ме е научил да не пропускаш възможност която ще те накара да се почустваш щастлив.

    • Благодаря ти за споделянето. Наистина, възможностите са именно за това – да ги реализираме и да градим щастието си.
      Поздрави!