По-щастливи

Превърнете усмивката в личен позитивен навик

smile

Усмихнатите хора са красиви и привлекателни. Приятно е да си около тях. Усещането, с което те даряват е различно и те кара да искаш още. Колкото повече усмихнати хора, толкова по-добре ще живеем заедно. Убеден съм в това.

Най-тъжната гледка за мен са хронично неусмихващите се. Те ходят насам-натам със сериозни физиономии. Мисля, че по този начин отправят към останалите невербалното послание:

– Какви ти усмивки. Аз решавам световни проблеми!

За егото може да действа добре. Но фактически това е една трагикомична роля. На мен не ми допада.

Има и други, които са просто черногледи. Никой не се е родил с тъмни очила. Напротив. Децата са непоправими оптимисти и се усмихват стотици пъти повече от възрастните. За това има конкретна биологична причина.

Еволюционната психология твърди, че оптимизмът (усмивката е израз на позитивни емоции, характерни за оптимистите) е средство за увеличаване на шансовете детето да достигне репродуктивна възраст и да предаде гените си.

Така човечеството осигурява своето продължение. Но точно след това, еволюцията престава да се интересува от нас. Тя е изиграла своята роля. Сега е наш ред.

Да обобщим:

Забравяме да се усмихваме по две основни причини:

  1. Не поемаме щафетата от госпожа Еволюция.
  2. Играем в пошъл театър.

Усмивката е дар. За нас и за другите. И една от целите ни е да си припомним какво е да си слънчево дете, което гледа на света с усмивка и с блестящи очи.

Време е да поемем отговорност за себе си и да извършим своята ре-еволюция.

Разбира се всеки има проблеми, преминава през трудности, дори понякога губи светлината от поглед. Но и това е още една причина да продължаваме да се усмихваме и да се радваме – всичко става една идея по-леко. Имаме нужда от тази лекота.

Услуга, която дължим първо на себе си.

Нека да започнем да се усмихваме целенасочено. Нека да си поставим за цел всеки ден да раздаваме повече и повече усмивки. Нека усмивката се превърне в личен позитивен навик.

Заслужава си.

Написаното може да ви звучи като поредната баналност. Супер!

Значи бихте могли да отделите малко време за размисъл, за да решите дали ще направите тази ре-еволюция и дали ще я подкрепите със свежи сили.

Между временно предлагам на вашето внимание малко научни аргументи. Желанието ми е да видите, че наистина си заслужава.

В изследване, публикувано в списание “Psychological Science”, учени от университета “Wayne” в САЩ проучват 150 фотографии на бейзболисти, направени преди 1950 г. Учените разпределят фотографиите в три категории:

  1. Бейзболисти, които не се усмихват (63 -има).
  2. Бейзболисти, които частично се усмихват (64-има).
  3. Бейзболисти, които широко се усмихват (23-има).

След това учените правят проучване за продължителността на живота на всеки един от бейзболистите.

Какво откриват?

По усмивката, като израз на позитивни емоции, наистина може да се съди за продължителността на живота.

Средната продължителност на бейзболистите, които не се усмихват, е 72.9 години, на частично усмихващите се е 75 години, а на широко усмихващите се е 79.9 години.

Извод

Усмихвайте се, за да живеете по-радостно и дълго.

Едно голямо „но” – не можем да надхитрим ре-еволюцията. Твърде умна е. Тя със завидна лекота различава двата основни вида усмивки:

Първият е искрената усмивка, а вторият е любезната. Често, когато ни снимат, ни казват: „Зеле.“ Трябва да се усмихнем. Ключовата дума е „трябва”.

Училищните албуми са златна мина за психолозите. Болшинството от тези, които завършват, се усмихват на снимките. Опитните психолози умело различават искрената усмивка от любезната.

Как?

Когато се усмихваме искрено, ъгълчетата на устата се повдигат нагоре, а кожата около очите леко се набръчкват. Мускулите, които правят това движение, се наричат orbicularis oculi и zygomaticus.

Изключително трудни за волеви контрол. При любезната усмивка не се наблюдава активиране на тези мускули. Когато опитни психолози преглеждат снимките в училищните албуми, бързо могат да различат кой се усмихва искрено или любезно на снимките.

Психолозите Д. Келтнер и Л. Харкер изучават сто и четиридесет снимки на завършили ученици, в които само три жени не се усмихват. От останалите точно половината се усмихват искрено, а другата половина любезно.

Те интервюират всички усмихващи се участници, когато навършват двадесет и седем, четиридесет и три и петдесет и две години. Целта на двамата психолози е да разберат дали е възможно по усмивките да се предскаже кой живее по-щастливо.

Крайните резултати показват, че тези, които се усмихват искрено, се чувстват по-удовлетворени от живота, който водят. Д. Келтнер и Л. Харкер остават изумени, че щастието на човека може да се предвиди само от една искрена усмивка, която кара кожата около очите ни да се набръчква. Аз също.

Обяснението

Усмивката е израз на позитивни емоции. Когато се усмихваме, преживяваме повече радост и се чувстваме по-щастливи. Ако това е част от позитивните ни навици, всеки ден ще берем плодовете на искрените усмивки.

Защо е важно целенасочено да култивираме навика да се усмихваме искрено?

Отговорът е в разликата между аматьорите и топ-професионалистите. Първите се захващат с нова дейност и в началото влагат съзнателни усилия при изпълнението й. Този процес продължава между 50-60 часа. След това действията се автоматизират.

Чудесен пример са начинаещите шофьори. Те кормуват около 30 часа и след това се явяват на изпит. Повечето получават шофьорската си книжка и вече са правоспособни водачи. Но прекрасно знаем, че не всички шофьори са еднакво умели на пътя.

Професионалистите продължават да влагат съзнателни усилия. Целта им е да се предпазят от механични действия. Това е най-краткия път към провала.

Затова всички топ-атлети имат личен треньор. Той им дава постоянна обратна връзка, благодарение на която те продължават да развиват и прецизират умения си. След това ние им се възхищаваме и ги аплодираме. Майсторството е пленяващо.

Да се върнем към усмивката с два въпроса.

Ще изберем ли пътя на успешните професионалисти или ще се държим като автоматизирани роботи?

Ще изберем ли да живеем съзнателно или ще действаме на автопилот?

Всеки решава сам за себе си. Да си поставиш за цел да превърнеш усмивката в личен позитивен навик си заслужава. Да влагаш целенасочени усилия за все по-успешното реализиране на тази цел, също си заслужава.

Горните два въпроса стоят пред нас ежедневно и очакват отговора ни пак ежедневно. Надявам се ако утре се срещнем, да се усмихнем един на друг.

Ключова дума: Усмивка.

Препоръка: Превърнете усмивката във ваш личен позитивен навик и го поддържайте.

Апел: Бъдете съзнателни милионери на усмивки – всеки ден.

Напомняне: Зеле!

Цветан Иванов

Здравейте,
Аз съм Цветан Иванов - психолог и автор в shtastieto.com. Занимавам се активно с позитивна психология и психология на успеха. Личната ми мечта е да виждам все повече хора да живеят на върха на своя потенциал и да процъфтяват.
Желая ви приятни и ползотворни моменти в shtastieto.com.

1 коментар

Публикувай своя коментар