щастието

Какво си взе?

Вчера за пореден път се насладих на филма „Джон Кю“ с един от най-любимите ми актьори Дензъл Уошингтън. От опит знаех, че този филм ще ме разплаче отново, но реших да го гледам. Приготвих си пакет кърпички.

Въпреки че филмът е тежък и ти къса сърцето, аз го намирам за дълбок, смислен, социален и ужасно поучителен.

От обучението си по позитивна психотерапия научих по-често и целенасочено да използвам следния невероятен въпрос:

„Какво си взе?“

Без значение дали водим разговор, гледаме филм, четем книга, участваме в семинар – въпросът е винаги уместен.

„Какво си взе?“ те провокира да не се плъзгаш по повърхността на вълните, а да се гмурнеш надълбоко и да изплуваш на повърхността обогатен и променен.

q1

След края на филма прекарах около половин час на терасата в мисли за „Джон Кю“.

Какво си взех?

– Грижи се с всички сили за любимите си!

– Всеки ден казвай и показвай на жена си и на децата си колко много ги обичаш. Казвай и го показвай и на другите, които обичаш!

– Отнасяй се добре с хората!

– Дръж се със жените като с принцеси, защото те са такива!

– Не се отказвай и не се примирявай! Бори се докрай!

– Дръж на думата си. Тя е всичко, което имаш!

– Подкрепяй мечтите на другите!

– Бъди добър приятел. Често другите имат нужда от нас!

– В критични ситуации действай решително!

– Ако се наложи, не се колебай да се жертваш за семейството си! Те го заслужават!

– Живей достойно!

– Вярвай в доброто и чудесата!

Благодарение на въпроса „Какво си взе?“, днес редовно си взимам от всичко и всеки. Използвайте силата на този въпрос. Определено това е един сигурен начин за обогатяване, който ще ви направи по-добри и по-щастливи.

 

Дръж щастието по-близо до себе си

На тихия фронт работата кипи

На тихия фронт вчера се случиха милион полезни дела. Днес целият процес ще се повтори. Хората, които работят на тихия фронт рядко попадат под светлината на прожекторите.

Те не се интересуват от това дали ще ги покажат по телевизора, дали ще напишат статия във вестника за тях, дали ще ги поканят в радиопредаване.

Всеки ден хората на тихия фронт просто си вършат работата, влагайки цялото си сърце. Тяхната награда е приноса за другите.

Picture of a Basketball Coach with pupils

Питал съм тихи работници какво ги мотивира да работят със сърце. Всеки от тях обича работата си и иска да дава принос, като помага и подкрепя конкретен човек. Простичко, нали?!

Учителката, която обръща допълнително внимание на Иван, за да му помогне да напредне по български, е пример за работник на тихия фронт.

Дядото, който споделя житейската си мъдрост със своя внук, е пример за работник на тихия фронт.

Колегата, който с готовност се втурва да ви помогне в работата без това да му влиза в задълженията, е пример за работник на тихия фронт.

Професионалистът, които си вдига телефона по всяко време и консултира другия в сублимен момент, е пример за работник на тихия фронт.

Работниците на тихия фронт ще ги познаете по големите и щедри сърца. Светът е по-добър благодарение на тях.

Те намаляват страданието и увеличават щастието. Тази статия е израз на благодарност към тях и всичко онова, което драговолно правят на тихия фронт.

Дръж щастието по-близо до себе си

Изпитанията са гарантирани

Животът ни подлага на различни изпитания. Това е сигурно. По-добре е да сме подготвени. Най-тежките удари са тези, които не очакваме. След като приемем, че изпитанията са неразделна част от живота ни, ние вече разполагаме с предимство.

Второто, което е добре да приемем като очакван факт – ще ни бъде трудно; много трудно. Тук можем да се пречупим и да се откажем. А можем да решим, че няма да се откажем и ще действаме докато не преминем през изпитанието.

Трето, има лични изпитания и има такива, които са свързани със съдбата на нашите любими хора. За мен те са още по-трудни. Ние трябва да понесем болката, през която другия преминава.

stay-strong

Тези дни мой приятел е в тежка ситуация. До него са семейството и приятелите му. Той е прекрасен млад човек – познавам го повече от десет години, и бъдещето е пред него.

Със задружни усилия, семейството и приятелите му, вече направихме най-важната първа крачка за неговото благополучие. Трудно е. И трудностите ще продължават.

За да преминем през житейските изпитания успешно, имаме нужда от подкрепяща среда. Благодарение на нея знаеш, че не си сам. Това ти дава сили, кураж, надежда и те прави по-решителен в действията, които ще ти помогнат да преодолееш изпитанието.

Подкрепяща среда – нека сме част от нея.

Подкрепяща среда – нека разчитаме на нея.

Подкрепящата среда е сила, от която се нуждае всеки един от нас.

За да сме щастливи и за да процъфтяваме, винаги имаме нужда от подкрепяща среда. Нека помним, че ние правим избора дали да сме незаменима част от подкрепящата среда.

„Сговорна дружина планина повдига“.

Изпитанията са гарантирани. Останалото е в наши ръце.

Дръж щастието по-близо до себе си

Преди всичко пробвай

Една от най-добрите препоръки, които съм чувал е „Преди всичко пробвай!“. Никога не знаеш как ще ти подейства.

Реалното преживяване е незаменимо.

Няколко уважавани от мен професионалисти практикуват целенасочено откъсване от работата. След като съвсем скоро един от тях изчезна за тридесет дни, се замислих сериозно по въпроса.

Прекрасно е да обичаш това, което правиш. Тогава влагаш всичко от себе си и се стремиш да бъдеш най-добрия според възможностите си; упорит си, а годините минават като дни; трудът ти носи удовлетворение.

Очевидно говорим за маратон, а не за спринт.

Знаем колко е важна почивката. Действа освежаващо, ободряващо и обновяващо. И въпреки това… Рядко си позволяваме да се откъснем за малко по-дълъг период от време.

Може би сме в плен на илюзията, че без нас светът ще спре да се върти. Не, няма.
Може би просто се страхуваме да не пропуснем нещо. Не, няма.
Може би така сме научени – газ до дупка.

Е, дори най-бързите спринтьори на света си дават почивка. За да не се амортизират, за да се съхранят, за да са най-добрите, те са достатъчно смели и дисциплинирани да следват ритъма работа-почивка.

Реших да пробвам. Реших да си позволя тридесет дни почивка от щастието. Реших да се потопя в неизвестното преживяване. Реших.

Живот и здраве ще се видим след тридест дни. Давам си почивка и след това ще продължа маратона.

„Преди всичко пробвай“

Разбира се!

Дръж щастието по-близо до себе си

Изправи се с лице към проблемите вместо да бягаш

До нас живее прекрасна жена. В живота си винаги се е борила и е давала най-доброто от себе си. Резултатите са налице – шефовете я ценят и разчитат на нея; има собствено жилище; три прекрасни деца…

Няколко важни неща за нея:

1. Обича работата си.

2. Тук, в България, се чувства на мястото си.

3. Има голямо сърце и дава всичко за любимите си хора.

4. Работи здраво и печели достатъчно добри пари.

Все позитивни черти. Парадоксалното е, че именно те я доведоха при мен. Влезна разплакана, отчаяна и объркана. Проведохме следния разговор:

Тя: – Заминавам за Франция да работя там.

Аз: – Как го реши?

Тя: – Искам да избягам от всички. Чувствам се използвана – най-вече за пари. Печеля достатъчно и все ме скубят. В края на месеца съм без лев. Не мога да спестя и стотинка. Ще замина и ще забравя за всички.

Аз: – Да си представим, че нямаш този проблем. Ще искаш ли да заминеш?

Тя: – Не. Тук се чувствам на мястото си. Просто искам да избягам от тях.

Бягството не е най-добрата стратегия.

По-добрата е да решим проблемите си тук и сега. Ако решим да бягаме, твърде често проблемите ще ни настигнат. Уникални бегачи са.

Аз: – Добре. Представи си, че вече си във Франция. Синът ти (пълнолетен е и има собствен бизнес) се обажда и за пореден път ти иска пари. Днес това е по-лесно от всякога – интернет и всичките приложения за безплатна комуникация. Според теб колко вероятно е това да се случи в действителност?

Тя: – Не само че ще се случи. Дори ще ми иска повече пари, защото ще знае, че печеля повече.

Аз: – Как мислиш? Заминаването ли е най-доброто решение?

Тук самата тя осъзна, че бягството е не е оптималното решение за нея. То ще й донесе повече негативи. Най-вече, защото тя иска да продължава да живее живота си в България. Нейната водеща концепция е „Камъкът си тежи на мястото“.

Във всяка една ситуация има повече от едно решение. Когато се намираме в окото на емоционалната буря, е трудно да виждаме ясно. И все пак, по-добрите алтернативи съществуват.

Задачата ни бе да ги намерим. Малко детективска работа.

Аз: – Кой е луд? Който яде баницата или този, който му е дава?

Усмивка.

Аз: – Където и да отидеш, ти винаги отиваш със себе си. Няма как да избягаш от себе си. Какво можеш да направиш тук и сега, за да промениш ситуацията в позитивна посока?

Така стигнахме до ключовото умение да поставяме граници. Границата ясно казва докъде е позволен достъпа и при какви условия можеш да я преминеш.

За нея главната задача е да започне да поставя граници, да казва „Не“ и да научи, тези които я скубят, да се оправят сами и да поемат отговорност за себе си.

В рамките на десет-петнадесет минути начертахме план за действие, чрез който тя да се изправи срещу проблемите, а не да бяга. Тя намери по-добрата алтернатива. Тази, която ще й осигури вътрешна хармония и спокойствие.

Най-важното

Тя няма да избяга. Тя ще промени ситуацията и ще покаже още веднъж на себе си и на всички останали колко е силна, борбена и решителна.

Най-важното е, че тя желае да процъфтява и работи за това. 

Ситуациите коренно се променят, когато осъзнаем, че има по-добри начини да се погрижим за благоденствието си – в това число и за това на другите.

Когато ти спрат кранчето, ще трябва да поемеш отговорност за себе си и да действаш. Това си е услуга. Да кажем „Не“ понякога е добре. Особено ако това „Не“, те стимулира да пораснеш и да започнеш да се държиш зряло.

Изправи се с лице към проблемите вместо да бягаш. Колкото по-скоро, толкова по-добре за теб.

Препоръка:

Въздържайте се да решавате докато сте в окото на емоционалната буря. Дайте си време, за да се поуспокоите и изработете най-доброто решение, за да процъфтявате.

Благодаря на моята клиентка за разрешението да споделя част от нейната история и съвместната ни работа!

Дръж щастието по-близо до себе си