Мотивация отвъд парите

В едно проучване участниците трябвало да отговорят на въпроса дали предпочитат да постъпят на длъжност, на която ще им се плати 30 000 долара за първата година, 40 000 за втората и 50 000 за третата или на такава, на която ще им се платят съответно 60 000, 50 000 и 40 000 долара за първите три години.

Болшинството от анкетираните предпочели първия вариант, в който заплатата прогресивно нараствала, въпреки че при втория общата сума, която щели да получат за трите години била 30 000 долара повече.

Решението изглежда ирационално. Кой би се отказал от 30 000 долара, заработени с честен труд? Очевидно болшинството анкетирани.

След като прочетох това, си спомних за подобно изследване в позитивната психология. В него попитали участниците дали биха се съгласили да бъдат прикачени към машина, която ще ги зарежда единствено с позитивни емоции. Машината ще елиминира всички негативни емоции завинаги и благодарение на нея те ще могат да се наслаждават само на позитивни. Истински земен рай.

Вярно е, че всички искаме да страдаме по-малко и да живеем по-щастливо. Също така е вярно, че предпочитаме да бъдем по-богати, вместо по-бедни. Въпреки това около 90 % от анкетираните отказали. Те предпочели човешката си съдба, белязана с възходи и падения, с моменти на щастие и нещастие, с успехи и неуспехи.

Колкото и да е парадоксално, нещо в нас, ни кара да отдаваме предпочитание на заслуженото щастие.

В този смисъл изследванията показват, че ние предпочитаме да избираме трудния път, но да знаем, че постигнатото е благодарение на усилията, които сме вложили. Изглежда, че щастието не е самоцел. По-скоро предпочитаме то да е следствие. Това поставя въпроса:

„Ако щастието не е самоцел, то какво ни мотивира да го преследваме по трудния начин?“.

Изследователите предполагат, че чувството за постижение и реализацията на собствените ни възможности са по-важни отколкото изглежда на пръв поглед. Щастието и парите, както и всичко получено наготово, не са най-важното нещо на света (поне за голяма част от хората). Повечето от нас държат на чувството за себеразвитие и постижение повече отколкото на незаслужените блага.

Поговорката „Пътя към целта е по-важен, отколкото постигането на самата цел“ подкрепя откритията на съвременната психология.

Избирайки трудния път, ние израстваме, изправяме се лице в лице със страховете и слабости си, ставаме по-добри, и в крайна сметка това ни изпълва с чувство за заслужено щастие.

Ако отнемем от една симфония ниските тонове, то тогава музиката ще загуби своето очарование.“

Щастливите успехи (и пари в това число) са онези, зад които стоим ние – по-добри, по-можещи, по-знаещи. Най-вече заслужили.

Парите са важни и имат връзка с нивото ни на щастие, но вътрешната ни мотивация при преследването на целите ни – да разполагаш с повече пари например, се подхранва от потребността ни от израстване и други по-висши потребности.

Постигането на целта/целите носи удовлетворение. Но още по-важно за нас е как сме постигнали целта/целите си. Това влияе върху чувството ни за щастие повече отколкото предполагаме.

Повече пари, повече щастие… до известна степен

Щастието зависи от количеството пари, с което разполагаме. Но връзката е актуална до момента, в който имаме достатъчно средства да покриваме основните си потребности. Оттук нататък, връзката се прекъсва. Можете да ставате по-богати, но това няма да ви донесе повече щастие.

След като потребностите, които парите удовлетворяват, са задоволени, веднага се актуализират потребностите от по-висш порядък.

За мен това е добра новина. В един прекрасен мометн финикийските знаци отстъпват на заден план и вниманието ни се насочва в друга посока. Например успешен футболист, който е спечели достатъчно пари, за да живее нормално до края на живота си, продължава да тренира, да играе и да се доказва на терена. Мотивацията му е не да спечели още пари, а признание, престижни награди, аплодисменти, любовта на феновете, доверието и възхищението на съотборниците му. Тези потребности го зареждат с енергия да продължава да се усъвършенства, да носи радост с играта си и да вдъхновява.

Изводът:

Парите са важни за чувството ни за щастие. Но до един определен момент. Ако искаме да продължим напред и да живеем по-щастливо, е добре да задълбочим мотивацията си.

Няколко пъти съм чувал изказвания от типа:

- Искам да съм милионер. Искам да съм богат. Искам да печеля много пари.

Прекрасно. Действай. Но мисли малко по-дългосрочно.

Например аз не съм милионер, но разполагам с достатъчно, за да мога да не мисля по цял ден за пари, нито ми се налага да работя от сутрин до вечер. За мнозина този стандарт е нисък. Но аз знам, че този стандарт е достатъчен. Парите не са самоцел, а следствие.

Ако съм успешен в моите начинания, парите ще бъдат заслужено спечелени. Пазете се от болестта „Искам още, още и още пари“.

По-добре се запитайте какво ще правите с тях. В случай, че ги искате единствено, за да се чувствате по-сигурни и признати в очите на обществото, моля ви, погледнете по-надълбоко.

На другия край на полюса са хората, които нямат ясно изразен стремеж към финансов успех, а чакат да бъдат уредени. Първите са активни, а вторите пасивни. Чакащите също пропускат възможност да изградят по-щастлив живот за себе си.

Какво губят чакащите наготово – развитието на качествата на успеха (иновативност, креативност, инициативност, настойчивост…), безценен опит и най-вече освобождаването на своя личен потенциал.

Липсата на развитие те обезценява. Няма с какво да допринесеш и да бъдеш ценен, дори незаменим.

Тези, които задълбочат мотивацията си отвъд парите, отварят врата към свят пълен с възможности. Най-голямата от тях е да оказваш позитивно влияние, което води до позитивни промени и в края на деня да заспиваш удовлетворен.

Това не се купува с пари. Това е отвъд парите.

Когато оставим парите като единствен мотиватор, пред нас се отваря друг по-щастлив свят. Е. Маслоу казва, че мотивацията е множествена. Парите са едно от множеството, а другото разширява и обогатява.

Бъдете богати и процъфтявайте!