Децата са пълни с желание за живот. Полагат невероятни усилия, за да се научат да стоят изправени, да ходят, да се качват по столовете…  Искат да изследват света. Забавляват се. Радват се. Живеят истински.

В тях виждаме в най-чист вид вродената човешка потребност от самоактуализация – да бъдем всичко, на което сме способни да бъдем.

С годините, мнозина стигат до едно ниво и спират. Като охльовче, което се е сгушило в удобната си черупка. И жизненото дете е заключено. Развитието е спряно. Потенциалът е затапен.

Кой губи? Всички!

Подай глава от черупката и виж колко необятен е света. Ще се осмелиш ли да продължиш напред? Ще оставиш ли ограничаващия комфорт? Ще се освободиш ли от черупката?

„Да“ не е достатъчно. По-добре се запитай какво ново направи, какво ново научи, какво нови приложи и провери дали стоиш някъде там, докато света продължава да върви напред.
Хората, които успяват, процъфтяват и правят по-добър света, само вечер се прибират в черупката си, за да възстановят силите си. Денем те вървят.

Цветан Иванов, позитивен психолог

FISTСтрахотна детска игра. Броим едно-две-три и показваме камък (свит юмрук), ножица (два разтворени пръста) или хартия (изпъната длан). Никой не знае кое от трите другият ще избере. Камъкът чупи ножицата. Ножицата реже хартията. Хартията покрива камъка. Което и от трите да избереш, имаш шанс да спечелиш.

Камъкът, ножицата и хартията имат своите силни страни. Въпросът е да ги използваш в точния момент. Имат и своите слаби страни. Ако насреща ти е камък, а ти заложиш на ножицата, губиш.

Тази забавна игра ни показва колко е важно да познаваме силните и слабите си страни.

Показва ни колко е важно да преценяваме ситуацията и спрямо нея да решаваме кои качества да проявим, за да спечелим.

Показва ни значението на умението да сме чувствителни към различните ситуации, за да избираме оптималния подход за действие.