Капка по капка…

“Гърнето се пълни капка по капка” – Буда

На някои тази препоръка не им допада. Някои искат да не чакат “толкова дълго”.

Не може ли нещата да се случват по-бързо? Защо да губим време? Не е ли по-добре да търсим кратки пътища и да постигаме целите си по-бързо?

Кой знае?

Никой от нас не е сам

Животът ме дари с привилегията да опозная дълбоко един достоен мъж. Роден е преди 77 години. Отгледан е от майка си и баба си. Така и не успява да се запознае с баща си. Израства на улицата.

Започва да работи от малък и не спира до края. Няма възможност да посещава колеж или университет. Животът му е суров.

Той се изправя гордо и приема предизвикателството.

Начало-край-начало

След години упорити тренировки ученикът коленичил пред сенсея в края на изпита за черен колан. Нямал търпение да получи наградата си. Но сенсеят казал следното:

Преди да ти връча черния колан, трябва да отговориш на един последен въпрос. Какво е истинското му значение?

Ученикът помисли и отговорил:

Най-ценното, което можем да дадем

Днес синът имаше тренировка по плуване. Предостави ми се възможност аз да го заведа и да разменим роли със съпругата ми. Преди години мечтаех да порасне и да го запишем на плуване. Мечтата ми се сбъдна.

Все още помня първите му тренировки. Треньорът му, Иван Ушев, влагаше неимоверни усилия, за да научи малката рибка да плува.

Осигурявайте си моменти “Нека целия свят да почака”

Мъниците ходят на ясли. После тръгват на детска градина. След това на училище. Някои продължават образованието си в колеж или университет. Накрая започват да работят и да градят кариера.

Всеки жизнен етап е свързан с работни ангажименти и отговорности. Така е устроен света. Всички сме на въртележката.