Капка по капка…

“Гърнето се пълни капка по капка” – Буда

На някои тази препоръка не им допада. Някои искат да не чакат “толкова дълго”.

Не може ли нещата да се случват по-бързо? Защо да губим време? Не е ли по-добре да търсим кратки пътища и да постигаме целите си по-бързо?

Кой знае?

Никой от нас не е сам

Животът ме дари с привилегията да опозная дълбоко един достоен мъж. Роден е преди 77 години. Отгледан е от майка си и баба си. Така и не успява да се запознае с баща си. Израства на улицата.

Започва да работи от малък и не спира до края. Няма възможност да посещава колеж или университет. Животът му е суров.

Той се изправя гордо и приема предизвикателството.

Не знаеш къде ще отидеш, докато не тръгнеш

Преди няколко години си купих книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Няколко пъти я препрочитах и жадно я усвоявах. Един ден се замислих дали М. Селигман не е написал нова книга и веднага проверих в интернет.

Попаднах на последната му със заглавие „Автентично щастие“. Купих я и започнах да чета.

От нея разбрах, че вече съществува наука за щастието, известна под названието „Позитивна психология“.

Тайната на тайната в три семпли правила… и в чифт обувки

В книгата на Хорхе Букай „Нека ти разкажа“ има невероятна притча за човек, който си купува обувки с два номера по-малки.

С това свое намерение той учудва опитния продавач, колегите си и нас. Накрая се оказва, че целта му е да преживява болките от стягането на обувките, за да може като ги свали, да се наслади на облекчението.

Доста болезнен начин да си доставяш удоволствие!

На крилете на надеждата

Трудните ситуации са гарантирани. Въпросът не е “Дали?”. Въпросът е “Кога?”. И когато изпаднем в трудна ситуация пред нас има два основни избора: да се оставим в лапите на отчаянието или да се понесем на крилете на надеждата.

Спор няма кой от двата избора е по-добър за нас.

Онзи ден съдбата ме срещна със самотна майка. Тя отглежда с любов шестгодишния си син и се справя отлично. Но… След десет години работа в една фирма й съобщават, че след седмица ще бъде освободена от длъжност.

Как да променяме света към по-добро сами

Как да променяме света към по-добро сами? Сериозен въпрос.

Първото, което ми хрумва като отговор, е контра-въпроса „Възможно ли е?“.

Научени сме да вярваме, че големите промени се реализират от много хора. Все пак „Една птичка пролет не прави“. Свикнали сме на челото на промяната да стои голяма личност, която да вдъхновява и да води другите напред по пътя. Историята е пълна с подобни примери.