Егоистично ли е да искаме да сме щастливи

Егоистично ли е да искаме да сме щастливи?

“Живот, който се основава на търсенето на лично щастие, не е ли по същността си насочен към Аз-а, не е ли егоцентричен?” – Хауърд Кътлър

Всъщност поредица от изследвания показват, че точно нещастните хора са най-склонни към егоцентризъм и често се самоизолират от обществото, жертви са на мрачни настроения и дори стигат до враждебност.

За разлика от тях щастливите хора като цяло са по-общителни, гъвкави и креативни. Те са в състояние да понасят всекидневните трудности на живота по-лесно, отколкото нещастните хора.

Как да изграждаме доверие в отношенията ни

Доверието е като свеж въздух в отношенията ни с другите, който създава о изпълва атмосферата отношенията могат да процъфтяват. То е тънката нишка, която свързва партньорите.

Благодарение на него ние се чувстваме сигурни, спокойни и уверени в другия. Благодарение на него можем да се отпуснем и да оставим притесненията настрана. Благодарение на него усещаме почвата под краката си стабилна.

чуждите успехи

Вдъхновяват ли те чуждите успехи?

За добро или за лошо, твърде често сравняваме себе си с другите хора. На базата на социалното сравнение преценяваме как се справяме, колко сме стойностни, колко сме успешни и т.н.

Социалното сравнение е нож с две остриета.

Например миналата година сме си купили най-новия модел автомобил, но тази година съседът ни си купува последната версия. Някои хора направо откачат. Фактът, че карат кола на една година, за която хиляди други само си мечтаят, не им прави особено впечатление. Те са обсебени от мисълта, че съседът се е изкачил едно стъпало по-нагоре.

потенциалът на любезността

Използваш ли потенциалът на любезността?

Ако използваме потенциалът на любезността в отношенията си, само можем да спечелим повече позитивни емоции и щастие. Това е изводът от изследването на Сара. Б. Алгое – изследовател от университета в Северна Каролина.

Нейното проучване показва, че дребни обмислени жестове и ответното чувство на благодарност към партньора, действат положително върху отношенията.

дневника на благодарността

Използвайте дневника на благодарността, за да живеете по-щастливо

Благодарността е най-красивото цвете в градината на нашето щастие. Замисляли ли сте за това? Да, благодарността е най-красивото цвете. То изпълва живота ни с аромат, свежест и красота.

Благодарността е фундамента на щастието ни. Можем да имаме всичко, но ако не го осъзнаваме и не го ценим – ние нямаме нищо.

Благодарността отваря широко очите ни за изобилието в живота, за всички прекрасни дарове, с които сме благословени и ще бъдем благословени.

позитивното

Позитивното често се крие в негативното

„Големите кризи и непредвидените обстоятелства ни показват колко по-големи са жизнените ни сили в сравнение с това, което предполагаме.“ – Уилиям Джеймс                       

Неоспорима истина е, че всички искаме да бъдем щастливи и да не страдаме. Ако сутринта ни предложат как бихме искали да изживеем днешния ден:

– да се радваме, забавляваме, да се любими, да творим, да сме енергични и жизнени..

или

– да страдаме, да ни боли, да изпаднем в криза, да ни се стоварят куп проблеми на главата…

какъв би бил нашия избор?

По-вероятно е да изберем вариант номер едно. Никой не се събужда с мисълта „Дано днес денят ми е ужасно труден и изпълнен с проблеми, неприятности и негативни преживявания“.

Въпреки нашите желания и предпочитания животът ни предлага от всичко. Няма как да избегнем страданието, болката, нараняванията, трудностите, негативните преживявания и емоции. „Тъмната страна“ неизбежно е вплетена тъканта на живота.

Може би този факт не е повод да увесваме нос. Може дори да е повод за радост.

В един хипотетичен експеримент попитали група участници дали биха се съгласили да бъдат включени към машина, която ще им осигури само и единствено позитивни преживявания и ще ги направи недосегаеми за негативните емоции.

Учудващо, предвид факта че всички искаме да сме щастливи и да не страдаме, болшинството от участниците отказали да се лишат от „тъмната и трудна половина“ на човешкото съществуване.

Какво ли означава това?

От една страна здравият разум ни подсказва, че в негативните преживявания и емоции има нещо, от което се нуждаем. Ако не беше така, би било логично еволюцията отдавна да ги е изкоренила от нашето битие. Вероятно благодарение на негативното, имаме възможността да израстваме като духовни същества.

Трудните ситуации са чудесна възможност да извадим наяве латентните сили скрити в нас.

Например когато сме силно влюбени си мислим, че не бихме преживяли раздялата. Но когато се случи, разбираме, че не е толкова лесно да бъдем сломени. С времето преодоляваме загубата и отново си стъпваме на крака и отваряме сърцето си за любовта.

Ако загубим работата си, в началото ни е трудно.  Но с времето се мобилизираме, продължаваме напред и често си намираме дори по-добра работа.

Опитът ни учи, че в нас дремят неподозирани сили, които се проявяват в трудните житейски моменти. 

Под въздействието на този поучителен опит осъзнаваме, че ние можем да се справяме. Лека-полека вярата в собствените ни способности укрепва и подхранва самочувствието и вътрешна ни увереност.

Никога няма да опознаем вътрешните ни сили, ако не се посрещаме храбро трудностите, изпитанията и житейските кризи.

Вероятно, затова болшинството участници в споменатия експеримент отказват да се освободят по изкуствен начин от негативните преживявания и емоции, защото на едно подсъзнателно ниво знаем, че имаме нужда от изпитания – в тях се проявяваме и израстваме, и в крайна сметка, ставаме това, което в действителност сме.

Опитайте:

Спомнете си трудните периоди в живота ти. Замислете се как сте се облагодетелствал от тях, по какъв начин сте израснали, какви уроци сте научили, как сте се променил към по-добро?

Потърсете в спомените си. И следващия път, когато се окажете в затруднено положение, усмихнете се. Разполагате с чудесна възможност да станете още по-силна, по-мъдра и по-богата личност.

Ако дори за миг се усъмните в собствените ви възможности, припомни си думите на Уилям Джеймс, че нашите жизнени сили са по-големи в сравнение с това, което предполагаме. Те ще ви напомнят, че няма защо да се страхуваме.

Това е позитивното на негативното.

Преминавайки през негативното, ние даваме живот на позитивното – израстване, сила, устойчивост, опит, мъдрост, достойнство, търпение, реализиран потенциал, състрадание, и най-вече, удовлетворение от напълно заслуженото щастие, с което се отличават здравите и зрели личности.

Позитивното често се крие в негативното.

Факт, който си струва да си напомняме и да използваме в своя полза, за да живеем по-успешно, по-щастливо и на върха на своя потенциал.