Етикетмисли

Да продължаваме да правим своето нещо е уникално. Но…

Колкото по-успешни ставаме, толкова повече хората говорят за нас. Доста от тях го правят зад гърба ни и като цяло изказванията им не са особено ласкави.

Това не се случва единствено у нас. Говорим за човешка слабост.

Предлагам ви да започнем със следната хипотетична ситуация:

Представете си, че сте в пустинята. Разполагате само с една манерка вода и не знаете кога ще намерите водоизточник. Ще си позволите ли да разлеете дори и капка от животворната вода нарочно?

На 09.12.2016 г. се обърнах към всички приятели в моята фейсбук група „Живей щастливо“ с въпроса „Как бихте завършили изречението „Пътят е….“?. Признателен съм на всички, които се включиха и написаха своите уникални отговори.

Благодарение на невероятните хора в групата се роди статията “Как бихте завършили изречението „Пътят е…?”. 

Днес се обърнах към всички приятели в моята фейсбук група „Живей щастливо“ с въпроса „Как бихте завършили изречението “Пътят е….“?“. Благодаря на всички, които се включиха и написаха своите уникални отговори.

С огромно удоволствие ги споделям с вас. Искрено се надявам да си вземете нещо полезно и да продължите още по-вдъхновени по пътя на щастието.

Ето и отговорите:

Ограниченията ни поставят в рамка, която стеснява хоризонта пред нас и възможностите ни.  Затова винаги има поне две истини за щастието, които прекрасно се допълват. Те ни дават възможност хем да се наслаждаваме на това което имаме, хем да продължаваме да се стремим към още.

Приемаме една истина за вярна и край. Оттук насетне ставаме „глухи и слепи“. Затваряме съзнанието си за другите истини (твърде често).

Все едно да кажем, че по пътя към върха води само една пътека. Нима това е възможно?

В повечето случаи пътеките са повече от една.