Капка по капка…

“Гърнето се пълни капка по капка” – Буда

На някои тази препоръка не им допада. Някои искат да не чакат “толкова дълго”.

Не може ли нещата да се случват по-бързо? Защо да губим време? Не е ли по-добре да търсим кратки пътища и да постигаме целите си по-бързо?

Кой знае?

Осигурявайте си моменти “Нека целия свят да почака”

Мъниците ходят на ясли. После тръгват на детска градина. След това на училище. Някои продължават образованието си в колеж или университет. Накрая започват да работят и да градят кариера.

Всеки жизнен етап е свързан с работни ангажименти и отговорности. Така е устроен света. Всички сме на въртележката.

Не знаеш къде ще отидеш, докато не тръгнеш

Преди няколко години си купих книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Няколко пъти я препрочитах и жадно я усвоявах. Един ден се замислих дали М. Селигман не е написал нова книга и веднага проверих в интернет.

Попаднах на последната му със заглавие „Автентично щастие“. Купих я и започнах да чета.

От нея разбрах, че вече съществува наука за щастието, известна под названието „Позитивна психология“.

Как да се измъкнем от порочния кръг на колебанието

Колебанието ми напомня на човек, който се е качил в колата си, настъпва газта и моментално удря спирачката. Тъкмо да тръгне, той спира.

След това пак прави опит да тръгне и отново спира. Оказва се, че поради някаква причина вместо да тръгне по пътя, той буксува на едно място.