Присъстваш ли

Присъстваш ли в неповторимите моменти?

Децата имат нужда от нас още от мига, в който се появят на бял свят. В началото най-значимата фигура е майката. Тя задоволява всичките потребности на детето – храни го, приспива го, успокоява го, милва го, забавлява го, окуражава го.

Разбира се, всяко дете има нужда и от присъствието на бащата. С времето детето се привързва към бабите, дядовците, лелите, вуйчовците, а по-късно и към своите първи приятели.

В нашето забързано и натоварено съвремие, буквално сме разкъсвани между служебните ангажименти, личните ни интереси, социалните ни контакти, от необходимостта да поддържаме връзка с родителите си, и не на последно място, от необходимостта да поддържаме отношенията ни с партньора до нас.

мечтите

Мечтите се сбъдват и правят света по-красив

Мечтите притежават невероятна способност. Те ни изпълват с енергия, ентусиазъм, решителност, целеустременост и вътрешна сила, с които преобразяваме света.

Животът без мечти е скучен, монотонен, еднообразен, безсмислен, празен и беден. Като блато, в което бавно и сигурно затъваме ден след ден.

Представете си, че братята Райт никога не бяха мечтали да полетят. Може би все още щяхме да пътуваме с каруци.

Никой от нас не е сам

Животът ме дари с привилегията да опозная дълбоко един достоен мъж. Роден е преди 77 години. Отгледан е от майка си и баба си. Така и не успява да се запознае с баща си. Израства на улицата.

Започва да работи от малък и не спира до края. Няма възможност да посещава колеж или университет. Животът му е суров.

Той се изправя гордо и приема предизвикателството.

Не знаеш къде ще отидеш, докато не тръгнеш

Преди няколко години си купих книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Няколко пъти я препрочитах и жадно я усвоявах. Един ден се замислих дали М. Селигман не е написал нова книга и веднага проверих в интернет.

Попаднах на последната му със заглавие „Автентично щастие“. Купих я и започнах да чета.

От нея разбрах, че вече съществува наука за щастието, известна под названието „Позитивна психология“.

Възможността за похвала е постоянно около нас. Използвате ли я?

Хората сме емоционални същества също. Ние не сме само ум и разум. Имаме чувства и копнеем за позитивни емоции, които да ни вдъхновяват и мотивират.

Повечето от нас желаят да:

– живеят по-щастливо;

– да работят повече от добре;

кафе за добро утро

Кафе за добро утро и повече щастие

У дома обичаме сутрин да пием кафе. С времето изработихме следният ритуал – който се събуди пръв, приготвя кафе за всички.

Обичайно аз се будя преди останалите и правя кафе за мен, за Донка и за майка ми. Изключително приятно е да станеш и ароматната чаша да е там.

Понякога ме изпреварват. И щом отворя очи, зная че кафето ме очаква. Чувството е прекрасно.