В youtube направих свой канал „Цветан Иванов“. Ентусиазъм и желание… в изобилие. Опит… нула.
За да направиш добър видео клип, се изисква повечко практика. Най-добрият метод е да снимаш, да анализираш, да мислиш какво да усъвършенстваш и да повтаряш процеса. Моделът е семпъл:
Недоволството е супер, но преди това…
Милиони са недоволни и всекидневно намират поводи да изразят недоволството си. Милиони са недоволни – кои основателно, кои не. Милиони са изградили навика да мрънкат.
Свикнали сме да разглеждаме недоволството и, по-точно, изразяването му като нещо негативно. В известна степен е точно така. Но монетата има и друга страна.
Ако леко променим гледната си точка, то определено ще можем да кажем „Милиони са недоволни и това е прекрасно“.
Прибързаните решения са опасни за благополучието ни. По-добрата алтернатива е да бързаме бавно.
Често под натиска на времето и/или напора на вътрешните ни импулси сме склонни да взимаме решения, които не сме обмислили добре.
Здравият разум ни подсказва, че те не са оптимални и могат да нанесат повече вреди, отколкото ползи. Особено ако решаваме при липсата на достатъчно информация.
В наш интерес е да взимаме най-доброто решение към момента.
Животът е непредсказуем. За броени секунди всичко може да се преобърне и коренно да се промени . В интерес на истината, често се случва.
В психологията съществува понятие наречено „Илюзорен оптимизъм“ – вярата, че на нас няма да ни се случи нещо лошо.
Например някои хора не си слагат предпазни колани, защото вярват че няма вероятност да попаднат в пътен инцидент. Погледнете статистиката и може би ще промените мнението си.
За съжаление, животът не дава гаранции и не предлага застраховки срещу ударите на съдбата.
Щастливите хора си поставят предизвикателни цели и ги реализират. И това е изпитан начин за по-добър, по-успешен и по-щастлив живот.
Въпреки това мнозина не го използват пълноценно и живеят под нивото на своя потенциал. Никого не виня и никого не осъждам. Истина е, че всеки от нас носи лична отговорност за живота си.
Добрата новина:
Преди няколко седмици ми се наложи да отскоча до спешното отделение в болницата без да подозирам, че съдбата ми е приготвила среща с невероятен доктор, който заеква.
Ето как се случи всичко:
По време на тренировка чух пукане в гръдният ми кош и почувствах лека болка. Изстрелях се към спешното и на регистратурата в болницата ме насочиха към спешен кабинет номер девет.
Посрещна ме любезен и приветлив доктор. Обясних му какво е станало и къде чувствам болка.