„Защо първо да даваме на себе си?” е важен въпрос, който ни води към още по-важно решение. От последното зависи колко щастливи сме и колко щастие можем да дарим на другите.
Любимата ми метафора е за голямото дърво.
Миналата събота имах късмета да се сблъскам с два типа продавачи:
– Токсичния продавач.
– Щастливия продавач.
Токсичният продаваше вестници и списания. Приближих се и видях, че едно от любимите ми списания е изложено на будката. Помолих господина да го разгледам, преди да го купя. Получих равнодушен отказ:
Позволете ми да започна с кратък списък на най-честите извинения:
Прекалено слаб съм. Прекалено дебел съм. Много съм висок. Много съм нисък. Не ми е добре. Искам, но нямам време. Не искам да се изпотявам. Много е трудно. Топло ми е. Студено ми е. Днес съм изморен. Не искам да се претоварвам. По-късно. Кучето ми е болно. Коремът ме боли. Главата ме боли.
Никога не се отказвайте! Това е най-полезното умение за щастие.
Всеки, който иска да живее по-щастливо, е добре да развива мускулите на устойчивостта. По пътя на щастието не всичко е цветя и рози.
Преживяваме трудни моменти, преминаваме през тежки периоди, изпадаме в кризисни ситуации, сблъскваме се с неизвестното, понасяме загуби…
Моята позитивна промяна накратко:
Преди не обичах супа. Сега обичам супи. Особено пилешка и супа топчета.
Преди не обичах люти чушки. Сега обичам люти чушки и ги хапвам с удоволствие.
Девиза на оптимиста – “Винаги се намира чалъм”.
И е прав. Ако се откажем, всичко приключва. Пътят на успеха, щастието и по-добрия живот е пълен със сенките на отказалите се. Жалко.
Защото всички ние носим в себе си безграничен потенциал. Едно от условията, за да продължаваме да го разгръщаме и да даваме най-доброто от себе си, е да действаме оптимистично. По тази причина обичам да си напомняме девиза на оптимиста – “Винаги се намира чалъм”.