Блог

В книгата си “Как да бъдем оптимисти” д-р Мартин Селигман говори за предъвкването и как то влияе отрицателно на начина, по който се чувстваме и действаме.

Най-общо казано предъвкването се изразява в това непрестанно да се връщаме в мислите си към дадена ситуация, която приемаме за негативна. Мислим за нея, мислим за това какво не сме направили както трябва, за евентуални последици и т.н.

“Гърнето се пълни капка по капка” – Буда

На някои тази препоръка не им допада. Някои искат да не чакат “толкова дълго”.

Не може ли нещата да се случват по-бързо? Защо да губим време? Не е ли по-добре да търсим кратки пътища и да постигаме целите си по-бързо?

Кой знае?

„Защо първо да даваме на себе си?” е важен въпрос, който ни води към още по-важно решение. От последното зависи колко щастливи сме и колко щастие можем да дарим на другите.

Любимата ми метафора е за голямото дърво.

Миналата събота имах късмета да се сблъскам с два типа продавачи:

– Токсичния продавач.

– Щастливия продавач.

Токсичният продаваше вестници и списания. Приближих се и видях, че едно от любимите ми списания е изложено на будката. Помолих господина да го разгледам, преди да го купя. Получих равнодушен отказ:

Позволете ми да започна с кратък списък на най-честите извинения:

Прекалено слаб съм. Прекалено дебел съм. Много съм висок. Много съм нисък. Не ми е добре. Искам, но нямам време. Не искам да се изпотявам. Много е трудно. Топло ми е. Студено ми е. Днес съм изморен. Не искам да се претоварвам. По-късно. Кучето ми е болно. Коремът ме боли. Главата ме боли.