Моята позитивна промяна накратко:
Преди не обичах супа. Сега обичам супи. Особено пилешка и супа топчета.
Преди не обичах люти чушки. Сега обичам люти чушки и ги хапвам с удоволствие.
Мечтите притежават невероятна способност. Те ни изпълват с енергия, ентусиазъм, решителност, целеустременост и вътрешна сила, с които преобразяваме света.
Животът без мечти е скучен, монотонен, еднообразен, безсмислен, празен и беден. Като блато, в което бавно и сигурно затъваме ден след ден.
Представете си, че братята Райт никога не бяха мечтали да полетят. Може би все още щяхме да пътуваме с каруци.
“Гърнето се пълни капка по капка” – Буда
На някои тази препоръка не им допада. Някои искат да не чакат “толкова дълго”.
Не може ли нещата да се случват по-бързо? Защо да губим време? Не е ли по-добре да търсим кратки пътища и да постигаме целите си по-бързо?
Кой знае?
Преди няколко години си купих книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Няколко пъти я препрочитах и жадно я усвоявах. Един ден се замислих дали М. Селигман не е написал нова книга и веднага проверих в интернет.
Попаднах на последната му със заглавие „Автентично щастие“. Купих я и започнах да чета.
От нея разбрах, че вече съществува наука за щастието, известна под названието „Позитивна психология“.
Колебанието ми напомня на човек, който се е качил в колата си, настъпва газта и моментално удря спирачката. Тъкмо да тръгне, той спира.
След това пак прави опит да тръгне и отново спира. Оказва се, че поради някаква причина вместо да тръгне по пътя, той буксува на едно място.
Да знаеш кога да кажеш “Не” и кога да кажеш “Да” е един от ключовете към по-добрия живот. Да започнем с “Не”-то.
Да знаеш кога да кажеш “Не” е позитивен навик, въпреки че има отрицание.
Например:
Кажи “Не” на кратките и лесни пътеки.